За тези от Вас които не са разбрали за България предстоят санкции през месец май, ако до тогава не дадем на нашите кокошки ПО –ЩАСТЛИВ ЖИВОТ.
В задължителните условия, които следва да се създадат се включва разширяване на личното пространство на кокошката, пространство за собствено гнездо, място за ровене и търкане на ноктите и така нататък.
Напомням, че това европейско изискване влезе в сила от 01.01.2012 г. и все -пак в България вече има само 10 ферми, които не отговарят на изискванията и въпреки това ще ни подложат на санкции, защото такава била политиката на ЕС. А кога великият ЕС ще ни глоби за нарушаване на човешките права ! Ако сравним кокошките и хората с увреждания, то излиза, че кокошките са много по-щастливи от нас! Само 10 ферми не отговарят на новите изисквания, а колко са градовете, които са абсолютно недостъпни за хора с увреждания от транспортна и всяка друга гледна точка! Май са много повече от 10?!
Кога ЕС ще ни глоби за нарушени човешки права на хората с увреждания? Нека този, който ще идва да инспектира ЩАСТИЕТО НА КОКОШКИТЕ, нека го качим на количка и да му дадем нашите доходи и да видим как ще си живее и да видим какво ще предпочете тогава да бъде българска КОКОШКА или български ЧОВЕК С УВРЕЖДАНЕ! В същност защо трябва да говорим само за хората с увреждания, ами нашите родители, пенсионери и работещи да не би случайно да си живеят супер?!
България е Най-бедната страна в ЕС и това е факт и това е най-важният въпрос, а не щастието на кокошките. Най-големият въпрос е всъщност в това, че май всички общи политики на ЕС са насочени към бизнеса, а всъщност всички социални въпроси и права на човека са си проблем на националната политика и всички общоевропейски стандарти, ако изобщо има такива, са само желателни.
Имахме големи очаквания свързани с конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, на 26 Януари 2012 г българското Народно събрание ратифицира “ Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания “, която България подписва, като страна член на ООН още през 2007 г.
Веднага след като се запознахме с пълния текст на документа доста от колегите ми включително и от други организации ме сезираха, че никъде в ратификацията не се споменава за утвърждаване на Факултативен протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания , Който Ви прилагам по долу. По данни от колегите ми от “Център за независим живот”, България изобщо не е страна по горния протокол, тоест не го е подписала. Дефакто Факултативният протокол определя правният ред за международна защита на правата на хората с увреждания, съобразно разпоредбите на Конвенцията . Държавите, които не са страни по този протокол, фактически не предоставят на гражданите си право на международна защита на правата им, което реално обезсмисля Конвенцията. Когато не е подписан протоколът всъщност няма реален международен правен ред за проследяване на спазването на Конвенцията! Какви са механизмите да се разбере точно какво е подписано от българска страна през 2007 г., подписан ли е Факултативният протокол, подписани ли са други съпътстващи документи. Ако протоколът наистина не е подписан, то какви са механизмите за неговото подписване и ратификация в настоящият момент?!
Всъщност подписването на протокола, по същество представлява признаване на властта на Комитета, като международен орган. И какво се оказва накрая, К не нищо повече от един закон с малко по силно правно влияние от ЗХУ, но без никакво международно влияние относно България! Тоест пак нищо!
На 26 януари парламентът ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания с пълен консенсус. Де факто това означава, че българското Народно събрание застава зад равнопоставеността на правата на хората с увреждания у нас. Конвенцията е документ, който задължава държавите да установят стандарти и механизъм за контрол върху правата на хората със специфични нужди. Този акт на ратификация задължава българската държава да уеднакви законодателтвото с европейското в тази сфера. Очакваме от Министерство на труда и социалната политика да разработи двугодишен план за действие по прилагането на конвенцията до 1 август т.г. Тъй като всички ние като общество сме заинтересовани това наистина да се случи, и стандартите на независимия живот да бъдат наистина спазвани, нека ви припомним чл. 19 от конвенцията.
