Притча за просветлението, живота и нашата усърдност.

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
- Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
- Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
- Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
- Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
- Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?  -  попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
- Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си.Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.
Из "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руиз.

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца... ... Това е дневникът на живота ми.

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм ! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
П.П Ще се видим в Ада!

Собствениците на жилища в многофамилните жилищни сгради, санирани по оперативна програма "Регионално развитие", ще бъдат освободени от данък "сгради" за определен период. Това съобщи пред журналисти кметът на район "Оборище" Пенка Арменкова, която заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова участва в откриването на една от общо три обновени жилищни сгради в района, предаде БТА.

Сега от тази възможност могат да се възползват хората, които са санирали жилищата си и докажат това със съответен сертификат. Той се издава след енергиен одит на сградата и освобождава собствениците от данък "сгради" за срок от 3 до 10 години според степента на енергийната ефективност и включването на възобновяеми енергийни източници в енергопотреблението на сградата. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, които са в сила от 2008 г. Става дума за сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат от съответния енергиен клас, издаден по реда на Закона за енергийна ефективност.

• Прочетете още...

• Прочетете още...

Паркирали коли по тротоарите,бордюри,стръмни стълби, отсъстващи платформи за инвалиди и рампи. Това са предизвикателства, с които всеки ден хората с увреждания трябва да  се борят и не винаги успяват.

Заради това се стигна и до глоба на Столична община, след като инвалидите се оплакаха на Комисията за защита от дискриминация, че не могат да ползват метрото, защото няма асансьори.
А колко административни сгради, училища и детски градини имат платформи или рампи за инвалиди?

Дори и да успеят с количките да се промъкнат някак си между паркиралите коли по тротоарите накрая все стигат до някой бордюр, който се оказва непреодолим.
Хората с увреждания съвсем естествено не са доволни от това, което им предоставя София и

• Прочетете още...

Специална служба за трудноподвижни граждани ще извозва до избирателните секции хора с проблеми в зрението и опорно-двигателния апарат. От днес до деня на изборите включително, на телефон (за Пловдив) 032/962478 от 08.00 до 20.00 часа ще се приемат заявки за извозване в деня на изборите от дома на желаещия до избирателната секция и обратно. 

 Д-р Радев, според Вас достатъчни ли ще бъдат двата специализирани общински микробуса за  транспортирането на хората с увреждания в деня на изборите?

- За град с такива размери и брой на население, тези специализирани два микробуса са крайно недостатъчни. Същите са над 13  годишни и понякога един от тях се “троши”. Слава Богу не знам и двата да са били счупени по едно и също време.

Но знам, че и двата са отдавани за “общински” мероприятия и то не за ден, и трудноподвижните варненци са оставали без нито един от тях.

• Прочетете още...