Дон Долиндо Руотоло, неаполитански свещеник, написал това поучение за отдаването на Бога, което Исус Сам му открил
АКТ НА ОТДАВАНЕ
Блогове
A SHORT DESCRIPTION ABOUT YOUR BLOG
Мар 28, 2010
ИСУС КЪМ ДУШАТА
Фев 04, 2010
Вълчата мигла
Това е откъс от “Вълчатамигла”, стихотворение в
проза на Клариса Пинкола Естес,
публикувано в “Бягащата с вълци”.
- Не отивай в гората, не отивай! –
казаха те.
- Защо? Защо довечера да не отида
в гората? – попита тя.
- Там живее един голям вълк,
който яде хора. Не отивай.
Предупреждаваме те.
Въпреки това тя отишла и, разбира
се, срещнала вълка.
- Нали ти казахме! – възкликнали те.
- Това е моят живот, а не приказка,
тъпанари такива, – отвърнала тя.
– Трябва да ида в гората, трябва да
срещна вълка, иначе животът ми
изобщо няма да започне.
А вълкът бил попаднал в капан...
- Помогни ми! Ауууу, ауууу, ауууу! И
ще те възнаградя.
- Откъде да знам, че няма да ме
изядеш? – нейната работа била да
задава въпроси.
- Грешен въпрос, – казал вълкът.
– Просто ще трябва да ми се
довериш.
- Добре, ще рискувам – ето! – и
отворила капана, и превързала
лапата му с билки. А после, понеже
била чела много неверни приказки,
извикала:
- Хайде, давай, изяж ме и да
свършваме с това.
Но не се случило така. Вълкът
поставил лапа на ръката й:
- Аз съм вълк от друго време и
място, - и откъснал мигла от окото
си. - Използвай я и вече ще знаеш
кое е добро и кое не толкова –
просто погледни през моите очи, за
да виждаш ясно.
За това, че ми позволи да живея,
аз ти предлагам да живееш,
както никога досега...
И тя видяла истински добрите,
и отишла при тях...
и видяла смелите,
и отишла при тях,
познала верните,
и отишла при тях,
видяла объркването под гнева,
и побързала да го утеши,
видяла обич в очите на плахите,
и протегнала ръце към тях,
видяла страдание в срамежливите,
и потърсила смеха им,
видяла нужда в човека без думи,
и говорила вместо него...
Тя видяла всички неща
със своята вълча мигла...
Върви в гората, върви. Ако не
отидеш в гората, никога няма да се
случи нищо и животът ти изобщо
няма да започне.
Ное 12, 2009
НЕКА РЕГЛАМЕНТИРАМЕ НЕЗАВИСИМОСТТА СИ
Автор: Мартин Тарпев
Свободата е най-вдъхновяващата ценност във всеки човешки живот. Тя се състои в това да избираш, да планираш и да действаш според собствените си разбирания, желания и цели. Тази свобода отключва твоята енергия, способности и инициативност и ги превръща в основни стълбове на един пълноценен и независим живот. Всеки има право на независим живот. Той не е привилегия, но отваря много възможности пред човека. Само един независим живот осмисля най-пълно силните страни на личността, защото създава условия за тяхната проява и развитие. Именно заради ключовата роля на свободата, независимият живот е основно човешко право и като такова трябва да бъде защитено със закон. Само така независимият живот ще изпълни своята задача. Той ще придаде усещане за пълноценност и значимост. За хората с увреждания обаче, независимият живот все още е просто мечта. Не можеш да се чувстваш свободен и полезен, когато си зависим от някого, за да станеш сутрин от леглото, да закусиш, да не говорим за отиване на работа. Не е редно да бъдеш принуден да съобразяваш всяко свое решение с недостъпността на средата, с ограниченията на тялото си, с желанията на роднини, близки и приятели. Така всичките ти ценности, принципи и способности започват да изглеждат малко нелепо. Те искат реализация, за да се изпълнят със смисъл.
Окт 27, 2009
5-ти ноември – Поход на Свободата – София 2009
Автор: Лиза Бочева
Ян 03, 2008
Равносметка
Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни. Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове. Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите. Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по-низш духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупостта и над мъдростта, защото мъдростта много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена, а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел, а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се.... А когато изтекоха пълни шест десетилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот, срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа, от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път. Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят: - Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи. - Освободи ли поне хората от тях, та да им стане по-леко? - Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата. - А опозна ли поне живота през своя дълъг път? - Не, не можах глава да вдигна от грижи. След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи: - Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания! - И можа ли поне да изкупиш човешките мъки? - Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот. - А опозна ли поне тоя живот? - Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо. Взе думата и третият, който цял живот се бе смял: - Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях. Откъс от романа “АВТОБИОГРАФИЯ” на Бранислав Нушич
- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана с вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещастна така. Обричайки себе си, се лишаваш от друг път.
- Любовта е пътя, останалото са пътечки, по които се губим.
- Но аз обичам своята работа и семейство. Твоята любов ме притеснява, кара ме да се чувствам задължен за нещо, за което не съм.
- Щом смяташ, че не си, значи не бива да се чувстваш задължен. Любовта не е задължение. Но защо постави работата пред семейството? Работата е средство да строиш, тя няма за основа любовта. Семейството е построено върху любовта.
- В работата си се чувствам полезен на повече хора.
- Ако в живота ти няма любов, не би могъл да си полезен на никой. Ако любовта те изпълва, и само на един човек да си полезен, то е като да си полезен на целия свят.
- И на кого е полезна тази невъзможна и безсмислена любов?
- Определенията, които поставяш, не подхождат на любовта. Тя е възможността и смисъла. Всичко извън нея е лишено от тези две неща. Да питаш на кого е полезна, е все едно да питаш на кого е полезен Бог. Любовта е полезна на самата себе си и на всичко, което изпълва, а тя изпълва всичко.
- Говориш за любовта, като за абстрактно нещо, а аз те питам за любовта, която изпитваш към мен.
- Няма много видове любов. Тя е една, има различни плодове, но е една.
- И какъв е плода на любовта към моята персона.
- Плодът е тишината в мен. Тя е обсебваща и блажена. Там няма буря. Аз те обичам и вече се чувствам ценна. Това е усещане, което трябва да преживееш, за да разбереш.
- До този плод има и плевели. Ако у теб се ражда тишина, у мен се ражда буря. Твоята любов ми пречи.
- Тогава изгони я, забрани на въздуха да те гали, живей във вакуум.
- Искаш да кажеш, че е невъзможно да се отърва от теб?
- Може да се отървеш от мен, но любовта ще остане, защото е вечна. Тя съществува независимо от теб, но ти си зависим от любовта. Може да отказваш плодовете й, но непременно ще си в любовта.
Може да се самоизключиш за любовта, която даваш и получаваш, но ще останеш потопен в нея, защото тя е даване и получаване.Тя е като въздуха. Не, въздухът е неин атрибут.
- Имам усещането, че се гордееш с любовта си към мен, като че ли е велико постижение.
-Да, всеки, който е вкусил плодовете й, има достатъчен повод за гордост. И никой друг няма.
- Престани, живей с тази гордост и скитай като просяк.
- Усмихни се, усмивката ще победи гнева ти. Не забравяй, че просякът, този, който няма, може да се научи да яде плода на любовта по-лесно от този, който има богатства.
- Аз нямам богатства.
- А аз казах ли, че богатството ти пречи? Но трябва да знаеш, че богатство са не само парите, богатство е и славата, интелекта, високия сан, личността... Когато ревностно пазиш всичко това, ти си изпълнен със страх от загубата му. Който се страхува за богатството си, много по-трудно може да познае любовта. И много по-лесно може да загуби това, което има. Ако не се страхуваш, любовта ще дойде и ти ще си истински богат. Не само ще се чувстваш такъв, но ще си богат. А любовта е богатство, което не се губи.
- Ти живееш в свят, който е нереален, не можеш да оцелееш навън. Любовта, за която
говориш, е за небето. Тук, на земята, има други принципи.
- Не е ли земята част от Космоса? Това, което е валидно за Космоса, не е ли валидно и за Земята? Законите, които си създаваме, са само удобство да се измъкнем от космическите. А то е като да плуваш в море, без да искаш да си мокър. Ние плуваме в любов и това, че сме се заключили, само ни прави нещастни. Но любовта е Бог.
-Ти си луда.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана с вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещастна така. Обричайки себе си, се лишаваш от друг път.
- Любовта е пътя, останалото са пътечки, по които се губим.
- Но аз обичам своята работа и семейство. Твоята любов ме притеснява, кара ме да се чувствам задължен за нещо, за което не съм.
- Щом смяташ, че не си, значи не бива да се чувстваш задължен. Любовта не е задължение. Но защо постави работата пред семейството? Работата е средство да строиш, тя няма за основа любовта. Семейството е построено върху любовта.
- В работата си се чувствам полезен на повече хора.
- Ако в живота ти няма любов, не би могъл да си полезен на никой. Ако любовта те изпълва, и само на един човек да си полезен, то е като да си полезен на целия свят.
- И на кого е полезна тази невъзможна и безсмислена любов?
- Определенията, които поставяш, не подхождат на любовта. Тя е възможността и смисъла. Всичко извън нея е лишено от тези две неща. Да питаш на кого е полезна, е все едно да питаш на кого е полезен Бог. Любовта е полезна на самата себе си и на всичко, което изпълва, а тя изпълва всичко.
- Говориш за любовта, като за абстрактно нещо, а аз те питам за любовта, която изпитваш към мен.
- Няма много видове любов. Тя е една, има различни плодове, но е една.
- И какъв е плода на любовта към моята персона.
- Плодът е тишината в мен. Тя е обсебваща и блажена. Там няма буря. Аз те обичам и вече се чувствам ценна. Това е усещане, което трябва да преживееш, за да разбереш.
- До този плод има и плевели. Ако у теб се ражда тишина, у мен се ражда буря. Твоята любов ми пречи.
- Тогава изгони я, забрани на въздуха да те гали, живей във вакуум.
- Искаш да кажеш, че е невъзможно да се отърва от теб?
- Може да се отървеш от мен, но любовта ще остане, защото е вечна. Тя съществува независимо от теб, но ти си зависим от любовта. Може да отказваш плодовете й, но непременно ще си в любовта.
Може да се самоизключиш за любовта, която даваш и получаваш, но ще останеш потопен в нея, защото тя е даване и получаване.Тя е като въздуха. Не, въздухът е неин атрибут.
- Имам усещането, че се гордееш с любовта си към мен, като че ли е велико постижение.
-Да, всеки, който е вкусил плодовете й, има достатъчен повод за гордост. И никой друг няма.
- Престани, живей с тази гордост и скитай като просяк.
- Усмихни се, усмивката ще победи гнева ти. Не забравяй, че просякът, този, който няма, може да се научи да яде плода на любовта по-лесно от този, който има богатства.
- Аз нямам богатства.
- А аз казах ли, че богатството ти пречи? Но трябва да знаеш, че богатство са не само парите, богатство е и славата, интелекта, високия сан, личността... Когато ревностно пазиш всичко това, ти си изпълнен със страх от загубата му. Който се страхува за богатството си, много по-трудно може да познае любовта. И много по-лесно може да загуби това, което има. Ако не се страхуваш, любовта ще дойде и ти ще си истински богат. Не само ще се чувстваш такъв, но ще си богат. А любовта е богатство, което не се губи.
- Ти живееш в свят, който е нереален, не можеш да оцелееш навън. Любовта, за която
говориш, е за небето. Тук, на земята, има други принципи.
- Не е ли земята част от Космоса? Това, което е валидно за Космоса, не е ли валидно и за Земята? Законите, които си създаваме, са само удобство да се измъкнем от космическите. А то е като да плуваш в море, без да искаш да си мокър. Ние плуваме в любов и това, че сме се заключили, само ни прави нещастни. Но любовта е Бог.
-Ти си луда.
Ное 22, 2007
Изкуството да обичаш
За книгата "Изкуството да обичаш" на психолога Ерих Фром...
Препоръчвам я на всеки, който иска да погледне любовта (и себе си в любовта) от друг ъгъл…Ето и някои от любимите ми части.
“…Инфантилната любов следва принципа: “Обичам, защото ме обичат”. Зрялата любов следва принципа: “Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва : ” Обичам те, защото се нуждая от теб”, то зрялата заявява- “Нуждая се от теб, защото те обичам” …”
“…Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. […] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обича…”
Ное 22, 2007
Десетте ключа на щастието
ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО
Дийпак Чопра
Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.
Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.
Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от "100-те най-известни мъже на 20-и век".
Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са:
1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
Ное 19, 2007
ПЛАЧЕЩИЯТ ПЯСЪК
Веднага след като пристигна в Маракеш, мисионерът реши, че ще прекарва всяка сутрин в пустинята, която се простираше извън града. По време на своята първа разходка, той обърна внимание на един човек, който лежеше върху пясъка и с ръце галеше земята, допрял ухо до нея.
"Той е луд" - помисли си мисионерът.
Тази сцена обаче се повтаряше ден след ден. Примерно след месец, заинтригуван от такова необикновено поведение, той се решил да заговори странния човек. Коленичил до него и с големи усилия, тъй като неговият арабски език все още не бил достатъчно добър, го заговорил:
— Какво правиш?
— Правя компания на пустинята, утешавам я, плачеща и самотна.
— Аз не знаех, че пустинята може да плаче.
— Тя плаче всеки ден само защото мечтае да бъде полезна на човека. Тя иска да се превърне в огромна градина, където всеки да може да отглежда зърно и цветя, да развъжда овце.
— Тогава кажи на пустинята, че тя вече добре е изпълнила своето предназначение — помолил мисионерът. — Всеки път, когато идвам тук, аз разбирам истинските мащаби на човечеството. Това огромно открито пространство ми позволява да разбера, колко сме нищожни пред Бога.
"Когато гледам целият този пясък, аз си представям милиони хора, които са родени, за да бъдат равни, макар че животът често пъти не е справедлив към тях. Тези планини от пясък ми помагат да медитирам. Когато виждам слънцето, издигащо се на хоризонта на пустинята, душата ми се изпълва с радост и аз се приближавам до Бог".
С тези думи мисионерът оставил човека и се върнал към всекидневните си занимания. За свое огромно учудване на следващото утро той го намерил на същото място, в същата поза.
— Ти предаде ли на пустинята всичко, за което те помолих? - поинтересувал се той. Човекът кимнал. — И въпреки това, тя продължава да плаче?
— Аз чувам всяка нейна сълзичка. Сега тя плаче, защото е пропуснала хиляди години, мислейки, че е абсолютно безполезна, че е загубила цялото си време, ругаейки Бога и своята съдба.
— Тогава й кажи, че животът на човека е много по-кратък и независимо от това той също губи много време, мислейки, че е безполезен. Той рядко открива своята съдба и смята, че Бог е несправедлив към него. Когато настъпва такъв момент, че някои събития му посочват за каква цел е бил роден, той смята, че вече е много късно да променя живота си и продължава да страда. И също като пустинята, той обвинява себе си за загубеното време. Аз не знам дали пустинята ще чуе това - казал човекът. - Тя вече така е свикнала с болката, че не може да погледне на нещата от другата им страна...
— Тогава хайде да направим това, което правя винаги, когато хората губят надежда. Нека се помолим.
Двамата паднали на колене и започнали да се молят — единият, обърнат към Мека, той бил мюсюлманин; другият събрал ръце в молитва, той бил католик. Всеки се молел на своя Бог, който бил все същият Бог, но хората настоявали, че Той има различни имена.
На следващия ден, когато мисионерът излязъл за своята сутрешна разходка, човекът вече го нямало. На същото място, където той обикновено прегръщал пясъка, земята се оказала влажна, появил се извор. През целия следващ месец този ручей набрал сила и на това място жителите на града построили кладенец.
Бедуините нарекли мястото "Кладенецът на сълзите на пустинята". Те казват, че всеки, който пие вода от него, може да се избави от причините за своите страдания, откривайки повод за радост, и най-накрая ще намери своя истински път.
автор: Паулу Коелю
Ное 19, 2007
Побърквам ли се...или съм малко бавен
Колко стар трябва да си, за да си мислиш, че нещата вече не са както преди. Не чак толкова стар! Защото нещата наистина не са същите и трябва да се приспособяваш.
ТИ ЖИВЕЕШ В 2007-та и...
2. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
3. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
4. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
5. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
6. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
7. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
8. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a вкъщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва .
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал :)
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш :)
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш.
Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска! :)
- February 2012 (4)
- January 2012 (40)
- December 2011 (51)
- November 2011 (33)
- October 2011 (27)
- September 2011 (34)
- August 2011 (67)
- July 2011 (34)
- June 2011 (61)
- May 2011 (58)
- April 2011 (80)
- March 2011 (133)
- February 2011 (143)
- January 2011 (94)
- December 2010 (104)
- November 2010 (99)
- October 2010 (73)
- September 2010 (99)
- August 2010 (147)
- July 2010 (161)
- June 2010 (78)
- May 2010 (66)
- April 2010 (35)
- March 2010 (50)
- February 2010 (79)
- January 2010 (54)
- December 2009 (82)
- November 2009 (78)
- October 2009 (64)
- September 2009 (55)
- August 2009 (86)
- July 2009 (53)
- June 2009 (80)
- May 2009 (59)
- April 2009 (38)
- March 2009 (75)
- February 2009 (74)
- January 2009 (73)
- December 2008 (92)
- November 2008 (79)
- October 2008 (69)
- September 2008 (47)
- August 2008 (33)
- July 2008 (24)
- June 2008 (14)
- May 2008 (43)
- April 2008 (40)
- March 2008 (32)
- February 2008 (31)
- January 2008 (39)
- December 2007 (47)
- November 2007 (56)
- October 2007 (31)
- September 2007 (55)
- August 2007 (47)
- July 2007 (7)
