„Ако Уакан Танка е пожелал растенията, животните, дори малките мишки и буболечки да бъдат различни, колко ли много ще го подразни ако хората станат еднакви, правят едно и също нещо, стават по едно и също време, обличат едни и същи дрехи, закупени от един и същ магазин, возят се на едно и също метро, работят в един и същи офис една и съща работа, вперили очи в един и същи часовник и – което е най-лошото от всичко – през цялото време мислят еднакво. Всички създания съществуват с някаква цел. Дори мравката знае каква е целта й – не с мозъка си, но някак си знае. Само човешките същества са стигнали до точка, където вече не знаят защо съществуват. Те не използват мозъците си и са загубили тайното знание на телата си, усета си, сънищата си. Не използват знанието, което Духът е вложил във всеки от тях; дори нямат представа колко е огромно и така, слепешката се препъват по пътя, който не води на никъде, вървят по своята измислена павирана магистрала, която самите те са изкопали с булдозери и са я изравнили, за да стигнат по-бързо до голямата празна дупка, която ще открият в края, чакаща да ги погълне. Това е бърза, удобна супермагистрала, но аз знам накъде води тя. Виждал съм. Бил съм там във виденията си и ме побиват тръпки като си помисля за това...
Нека всички седнем тук, в откритата прерия, където не можем да видим магистрала или ограда. Нека няма одеяла, върху които да седим, а да почувстваме с телата си земята, почвата, храстите. Нека тревата ни бъде легло, да усетим колко остра и същевременно мека е тя. Нека станем като камъните, растенията и дърветата. Нека бъдем животни, да мислим и чувстваме като тях.
Вслушай се във въздуха. Можеш да го чуеш, да го почувстваш, да го помиришеш, да усетиш вкуса му. Уония уакан – свещеният въздух – който подновява всичко с дъха си. Уония, уония уакан – дух, живот, дъх, обновление – той означава всичко това. Уония – седим заедно и чувстваме присъствието на нещо между нас; той е тук, макар че дори не ни докосва. Това е добър начин да започнеш да мислиш за Природата, да говориш за нея. По-точно – да говориш с нея, да говориш на реките, на езерата, на ветровете като на свои роднини.
Вие направихте така, че дори за нас е трудно да се усещаме като част от Природата. Даже насред откритата прерия осъзнаваме, че някъде там, зад онези хълмове, има складове с ракетни снаряди и радарни станции. Белите хора винаги избират няколкото останали незамърсени, красиви природни кътчета, за да построят там отвратителни обекти. Вие насилихте и осквернихте тези земи, като повтаряхте: „Дай, дай, дай!”, но никога не дадохте нещо в замяна. Взехте двеста хиляди акра от нашия резерват Пайн Ридж и ги превърнахте в бомбен полигон. Тази земя е толкова хубава и необикновена, че сега някои от вас искат да я превърнат в национален парк. Единственото, за което я използвахте, откакто ни я отнехте, е да я вдигате във въздуха. Вие плячкосахте не само земята, но и скалите и минералите, които наричате „мъртви”, а всички те са истински живи; вие дори променихте животните, които са част от нас, част от Великия Дух, променихте ги по такъв безумен начин, че никой не може да ги разпознае. Има сила в един бизон – духовна, магическа сила – но няма такава в говедо от породата „Херефорд”.
Има сила в антилопата, но не и в козата или овцата, които не помръдват, дори когато ги колиш, които ще ти изядат вестника, ако им го дадеш. Имаше огромна сила във вълка, в койота. А вие ги превърнахте в природна грешка – в пудел-джудже, в пекинез, в куче, което седи в скута на жените. Не можахте да направите много с котката, която е като индианеца – непроменима. Затова я кастрирате, махате й ноктите, дори й отрязвате гласните струни, за да може да експериментирате върху нея в лабораториите, без да бъдете притеснявани от писъците на животното.
Яребица, тетрев, пъдпъдък, фазан – превърнахте ги в пилета, в същества, които не могат да летят... Има ферми, в които отглеждат пилетата заради бялото им месо. Тези птици се държат в ниски клетки, наблъскани плътно една до друга през цялото време, което прави гръдните им мускули много големи. Специални успокояващи звуци се разнасят около кафезите на тези пилета. Един по-силен шум и всички птици се побъркват и се убиват сами, летейки срещу мрежата на клетките си. Това, че трябва да прекарат целия си живот приведени, превръща пилетата в неестествени, шантави, недобри птици. Това също прави и човешките същества неестествени и недобри.
Ето как вие сами се мамите. Вие не само сте променили, махнали ноктите и изродили своите хвъркати и четириноги братовчеди; вие сте го сторили и със себе си. Превърнали сте мъжете в председатили на бордове, в работещи в офиси, в бачкатори, чието работно време отчитат перфокарти...
Мисля, че белите са толкова уплашени от света, който са създали, че не искат да го виждат, чувстват, подушват и чуват. Усещането за дъжд и сняг върху лицето ти, да се вкочаниш от ледения вятър и да се стоплиш пред огъня, да излезеш от горещата парна церемония и да се хвърлиш в студения поток - тези неща те карат да се чувстваш жив, но Вие вече не ги искате. Да живеете в кутии, които не допускат да влизат жегата през лятото и студът през зимата, да живеете в тяло, което няма миризма, да слушате шума на стереоуредбата, вместо да се вслушвате в звуците на природата, да гледате някакъв актьор по телевизията, който изпитва нещо измислено, докато Вие самите нищо не изпитвате, да ядете безвкусна храна - това е Вашият начин на живот. Той не е добър...
Белоглавият орел е Ваш символ. Виждате го на парите си, но Вашите пари го убиват. Когато хората започнат да избиват собствените си символи, вървят по лош път...
Ще излезем извън кутиите си и ще преоткрием времето."
/Куцият Елен/Тахча Уще/, "Търсач на видения"/
http://vbox7.com/play:14341ab7
.jpg)
