Основният мотив, налагащ промяната в Закона за интеграция на хората с увреждания, е необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба в областта на интеграцията на хората с увреждания. Предлаганите изменения и допълнения в закона са свързани с прецизиране на условията за упражняване на правата на хората с увреждания.
С цел насърчаване на професионалното развитие на хората с увреждания към ключовите области, чрез които се осъществява тяхната интеграция, се предлага да се включи и професионалната реализация. Тази промяна се налага поради необходимостта хората с увреждания не само да бъдат включени на пазара на труда, но и да получат шанс за устойчива интеграция чрез възможности за бъдещо развитие на професионалните им качества и възможности.
С цел подобряване на партньорството и сътрудничеството между държавата, местните власти и организациите на гражданското общество се създават условия за по-активно участие на неправителствените организации в политиката за хората с увреждания. Тези условия са в няколко направления:
1. В сътрудничеството се включват не само национално представителни организации на и за хората с увреждания и социални партньори, но и други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания. Това се налага поради голямата роля, която дори и малки организации оказват в процеса на формирането и изпълнението на политиките. Тези организации могат да допринесат за по-голяма иновативност и по-широко разпространение на добри практики на всички етапи от провеждането на политиката.
2. На тези организации се предоставя възможност и за участие в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, като критериите за това участие ще бъдат разписани в подзаконовата уредба. Разширеното участие на неправителствените организации в управлението на политиките е в съответствие и с европейските принципи за по-добро управление.
3. Разширява се консултативната функция на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, като той се предлага да дава становища по всички проекти на нормативни актове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.
С цел засилване на значението на социалната оценка се предлага съществена промяна в нейния предмет. Чрез предлаганото разширяване на предмета на социалната оценка и извършването й по специална методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, се цели оценката да не се базира само на медицинската експертиза. Освен това се предлага по искане на заинтересованите лица и съвместно с тях да се изготвят индивидуални планове за интеграция въз основа на оценките. По този начин се преодолява чисто формалния характер на социалната оценка и тя придобива характер на реално средство за анализ на състоянието и възможностите на хората с увреждания и необходимите инструменти за тяхната интеграция.
Голямото значение на социалната оценка се подчертава допълнително и чрез нейната роля за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия. Предлага се в социалната оценка да се прави мотивирано предложение за отпускане на такава целева помощ. По този начин предоставянето й няма да зависи единствено от лекарските консултативни комисии и от чисто медицинския подход спрямо уврежданията.
Подходът за по-голямо значение на социалната оценка се следва и чрез промяната на състава на комисиите за извършване на социална оценка. Определя се какви експерти следва да участват в комисията. За първи път се предвижда сред членовете на комисията да участват лекар, психолог, педагог. Целта е експертният характер на комисията да гарантира качеството на оценката.
С оглед философията на паричното подпомагане и необходимостта от по-добра целенасоченост на мерките за социална защита на хората с увреждания се предлагат две нормативни промени, насочени към прилагане на интегриран и универсален подход в областта на социалната защита на хората с увреждания чрез парично подпомагане. И двете нормативни промени ще допринесат за синхронизиране на материята по отношение на материалната подкрепа на лицата с увреждания и техните семейства.
Първата промяна е свързана с трансформирането на месечната добавка за интеграция на хората с трайни увреждания в месечна целева помощ за лица с трайни увреждания по смисъла на Закона за социално подпомагане. Предоставянето на този вид целева социална помощ ще доведе до по-добра целенасоченост на подкрепата за най-уязвимите сред хората с увреждания. Поставяйки я в общия режим за предоставяне на социални помощи, целевата помощ за хората с трайни увреждания ще почива и на същите принципи за прилагане на доходен критерий, но ще се вземат предвид и степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В подзаконовата уредба, регламентираща условията и реда за предоставяне на социални помощи, размерът на целевата помощ за хора с трайни увреждания ще се диференцира, така че да гарантира по-добрата защита на хората, при които рискът от изпадане в бедност е най-голям. Освен това, ще се въведе и по-висок праг за достъп до тези помощи в сравнение с месечните социални помощи за хора с трайни увреждания.
Втората промяна е свързана с месечната добавка за деца с трайни увреждания. Тази добавка се предлага да бъде част от семейното подпомагане, тъй като по своята същност тя е именно материална помощ за семействата с деца с увреждания. По този начин цялата правна материя, която обхваща въпросите на семейното подпомагане, се интегрира в един нормативен акт. Предлага се запазване на настоящия характер на добавката по отношение на липсата на доходен критерий, размера, достъпа на семействата, начина на изплащане и т.н.
Съществени промени се предлагат с цел подобряване на механизма за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. За първи път се въвежда изискване на регламентиране на контрола по отношение на тези дейности. Самият контрол се предлага да се осъществява от Агенцията за хората с увреждания. Той ще бъде регламентиран в наредба на министъра на труда и социалната политика.
Прецизира се кръга на лицата, които могат да извършват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Разпоредбите относно комисията за преценка дали един продукт е медицинско изделие или помощно средство се отменят, тъй като това са функции на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Въвежда се и помощ за изработване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Предвижда се размерът на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия да се определя по методика и със заповед, утвърдени от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на здравеопазването. Установяването на нарушенията във връзка с тези целеви помощи ще се осъществява от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
С цел подобряване на координацията, сътрудничеството и взаимодействието между всички ангажирани институции се предвижда Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно да утвърдят координационен механизъм за взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
За първи път се въвежда глоба, съответно имуществена санкция, за нарушения на реда и условията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. Нейният размер се предлага да бъде от 10 000 до 20 000 лв. за всеки отделен случай, като сумите, събрани от глоби и/или имуществени санкции, ще се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и ще се разходват за програми и проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания.
С цел стимулиране на активността на национално представителните организации на и за хората с увреждания в работата им в интерес на хората с увреждания се предлага промяна на реда за тяхното субсидиране. Въвежда се проектен принцип за получаване на субсидия при условия и ред, определени в методика на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. По този начин се цели да се гарантира, че средствата ще бъдат разходвани за реални дейности по Закона за интеграция на хората с увреждания и постигането на конкретни резултати.
Въвежда се и контрол от страна на Агенцията за хората с увреждания по отношение на спазването на изискването възстановените средства от осигуровки на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания да се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.
Другите промени, които се предлагат са свързани с прецизиране на текстове относно: профилактиката на уврежданията; медицинската рехабилитация; интегрираното образование и трудовата заетост; контролните функции на Агенцията за хората с увреждания по отношение на преференциите на работодателите; функциите на Агенцията за хората с увреждания по отношение на разработването на програми и финансирането на проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания; условията, на които трябва да отговарят специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания; редът и условията за отпускане, изплащане, изменяне и прекратяване на целевите помощи за хора с уреждания.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКО БОРИСОВ

източник

През 2008 г. Музеят на занаятите – Троян предприе комплексни действия за преодоляване на архитектурните бариери към музейните сгради. От общинския бюджет беше финансирано изграждането на външна рампа, която да позволи достъп до централната сграда на музея. Скосени бяха и стъпалата към експозиция „Възраждане” и осигурен преход между двете музейни сгради.

Заедно с това ръководството на музея разработи проект, с който кандидатства пред Агенцията за хора с увреждания.

Неговите достойнства бяха оценени и получи финансиране в размер на 28 981 лв. Конкурсът за доставка и монтаж на платформата беше спечелен от ЕТ „Володя Игнатов” от град Казанлък. Освен огромно удовлетворение на хората от Музея на занаятите най-голяма беше радостта на хората с увреждания. Те вече без притеснение могат да гостуват в музея. Партньори по проекта бяха Община Троян, Основна организация на инвалидите в Троян, Агенция Социално подпомагане – Троян, Център за социална рехабилитация и интеграция.

На 1 април 2009 г. беше направена и официалната демонстрация на съоръжението пред обществеността и целевата група.

Автор на конструктивните проекти и на двете съоръжения е инж. Илиян Пеевски. Те са направени дарение на музея и в подкрепа на каузата на хората с увреждания. Негов е и изборът на цвета на платформата, който сполучливо се интегрира с интериора на музея и хармонизира с всички елементи в него.

Производител на съоръжението е чешката фирма „Атачи”, а нейният български представител ЕТ „Володя Игнатов – В & В” осъществи изключително трудния монтаж.

След няколко месечна тежка съгласувателна процедура с Националния институт за паметниците на културата през месец октомври миналата година беше получено одобрението на държавната институция.

Организационно съдействие на начинанието оказа и ръководството на Община Троян.

Огромна професионална и човешка съпричастност към това дело прояви доскорошният главен архитект на Община – Троян Татяна Якимова.

Смисълът и посланието на нашето успешно начинание се крие в заглавието на проекта „Опорна точка за другия”. Надяваме се точно така да бъде възприето и от хората с увреждания, за които е предназначено.

Съгласно новия Закон за културното наследство (чл. 187, ал. 5) „Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет”.

ВАЖНО

5-ти ноември – Поход на Свободата – София 2009

Ако искате да вземете своя живот в свои ръце, сами да избирате и назначавате своите асистенти, да живеете качествено и достойно като нашите колеги в Европа, елате на 5 ноември в 11 ч. пред езерото „Ариана” в Борисовата градина в София. Нека заедно да отидем в българския Парламент да поднесем проектозакон за Лична помощ на нашите законодатели и да заявим волята си като пълноправни граждани на страната, защото ние живеем днес и сега!

• Прочетете още...

източник

800 от общо 3 500 души с трайно увредено здраве, ползващи чужда помощ и помощни средства във Варна ще бъдат обхванати в проект на Дружеството на инвалидите (ДИ), финансиран с 5 000 лв. от община Варна. Целта е тези хора да получат необходимите знания за действия при бедствени ситуации, каза председателят на ДИ – Варна д-р Радко Радев.

По този повод се предвижда да бъдат издадени информационна брошура и наръчник, да бъде направена карта на местата, където живеят хора, нуждаещи се от помощни средства, както и да бъдат групирани според нуждите, и преброени. По официална информация инвалидите във Варна са около 40 000 души, като 17-18 хиляди от тях получават интеграционни добавки.

Досега такива обучения са правени за различни институции, но не и за хората с увреждания, призна шефката на дирекция „Социално подпомагане” Димитричка Кънчева. Като партньор по проекта, областната „Гражданска защита” ще състави списък на инвалидите по места и по групи, а обучението ще стартира до средата на декември, увери началникът на ГЗ – Варна инж. Владимир Иванов.

По думите му ще се работи за това постепенно да бъде обхваната цялата Варненска област. Междувременно д-р Радев посочи, че интерес към проекта проявявали вече и от други областни центрове – Добрич, Русе, Бургас, Пловдив, Монтана. Това е един от 20-ината малки проекти, които община Варна финансира по социалната си програма, информира пък директорът на здравната дирекция в общината д-р Здравко Марков.

Той каза още, че силно се надява този иновативен проект да намери финансиране от бюджета за 2010 г. и се похвали, че вече е изготвено предложение за осъвременяване базата на Дружеството на инвалидите по проект „Красива България”, като 140 000 лв. се осигурят от общинския бюджет.

ИЗТОЧНИК

Жалба до президента Георги Първанов, Върховна касационна прокуратура, Окръжна прокуратура – Добрич, Областната дирекция на МВР и Централната избирателна комисия е депозирал 63-годишният Атанас Димов Иванов, информира в-к "Добруджанска трибуна".

Мъжът е освидетелстван от ТЕЛК през 2006 г., като са му признати 74 % намалена работоспособност. Атанас Димов е прекарал инсулт, страда и от Паркинсон. Постоянният му адрес е в Добрич, но по-голямата част от времето си прекарва в къщата на дъщеря си в генералтошевското село Люляково. Живее там по здравословни причини – заради чистия въздух и възможността да излиза на открито.

Съгласно разпоредба на чл. 88а от Закона за избиране на народни представители хората с увреждания могат да упражнят правото си на вот в избрана от тях секция, като попълнят декларация, че няма да гласуват на друго място.

• Прочетете още...

Източник    -    Яна Домусчиева

След два­де­се­та­та ра­ти­фи­ка­ция на 3 май вле­зе в си­ла най-но­вият пра­во­за­щи­тен ин­стру­мент на ООН - Кон­вен­ция­та за пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Еди­н рес­пек­ти­ра­що под­ро­бен до­ку­мент, кой­то не са­мо приз­на­ва ос­нов­ни­те сво­бо­ди на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, но и дик­ту­ва как­во трябва да се нап­ра­ви, поч­ти стъп­ка по стъп­ка, за да не ос­та­нат пра­ви­ла­та са­мо на хар­тия. Бъл­га­рия под­пи­са Кон­вен­ция­та без­мъл­вно. В ме­дии­те съ­що ни­що не се чу. Под­пи­сът из­да­ва на­ме­ре­ние за ра­ти­фи­ка­ция, но как да ин­тер­пре­ти­ра­ме фак­та, че бли­зо го­ди­на след не­го все още офи­циа­ле­н бъл­гар­ски пре­вод на Кон­вен­ция­та няма (за све­де­ние, към мо­мен­та мо­же­те да я че­те­те не са­мо на всич­ки за­пад­ноев­ро­пей­ски ези­ци, но и на кхмер­ски, фар­си, хър­ват­ски, ко­рей­ски, ара­бски и още някол­ко)? При­тес­ни­тел­но е и, че Бъл­га­рия не удо­стои с под­пис до­пъл­ни­тел­ния про­то­кол към Кон­вен­ция­та, кой­то поз­вол­ява на от­дел­ни граж­да­ни да по­да­ват жал­ба, ко­га­то не мо­гат да на­мерят спра­вед­ли­вост в дър­жа­ва­та си.

Пре­ди ра­ти­фи­ка­ция­та пред Бъл­га­рия стоят не ед­на и две важ­ни стъп­ки. Гол­яма част от нас­тоя­ща­та за­ко­но­ва рам­ка и мо­де­ли­те за гри­жа, офо­рмящи си­туа­ция­та на бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния, про­ти­во­ре­чат на Кон­вен­ция­та. Днес ве­че съв­сем на всич­ки е ясно, че уп­рав-лява­щи­те си­ли и ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния не мо­гат, не же­лаят или прос­то не знаят как да на­че­нат та­ка оча­ква­на­та и съв­сем не ос­къд­но фи­нан­си­ра­на ин­тег­ра­ция. Кон­вен­ция­та, сла­ва бо­гу, да­ва из­рич­ни за­дъл­же­ния на ра­ти­фи­ци­ра­ли­те я.

На пър­во място е въз­прие­ма­не­то на мо­дер­на со­циал­на де­фи­ни­ция на ув­реж­да­не­то (вж. Преам­бюл). В Бъл­га­рия от край вре­ме се из­пол­зва еди­нстве­но ме­ди­цин­ският мо­дел, пре­вър­нал чо­веш­ки­те съ­щес­тва в пер­ма­нен­тни па­циен­ти, кои­то съ­щес­тву­ват са­мо ка­то обекти на со­циал­но­то под­по­ма­га­не, за­що­то са иден-тифи­ци­ра­ни чрез то­ва, кое­то не уме­ят. За­ко­но­во еди­н бъл­га­рин не е “и­н­ва­лид” пре­ди ле­кар­ска ко­ми­сия да се е произ­нес­ла (след кон­сул­та­ция с дъл­га таб­ли­ца, къ­де­то всяко за­бол­ява­не но­си оп­ре­де­ле­на те­жест) с кол­ко про­цен­та е за­гу­бил ра­бо­тос­по­соб­нос­тта си, как­во мо­же и как­во не мо­же да вър­ши, има или не нуж­да от прид­ру­жи­тел и, бе­зум­но­то, да­ли има или не пра­во на ра­бо­та. Из­вес­тният За­кон за ин­тег­ра­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, как­то и ме­то­ди­ка­та на те­ри­то­риал­но ек­спер­тни­те ле­кар­ски ко­ми­сии не раз­ли­ча­ват меж­ду чо­век с ув­реж­да­не, чо­век с хро­нич­но за­бол­ява­не и пен­сио­нер. Съв­сем необя­сни­мо, за дър­жа­ва­та ра­ко­во бо­лен, хи­пер­то­ник и незрящ са ед­нак­ви и на всич­ки­те им се от­пус­кат ед­нак­ви жъл­ти сто­тин­ки за “и­н­тег­ра­ция” (Как­ви ли са ин­тег­ра­цион­ни­те нуж­ди на бо­лен от рак на пан­креа­са нап­ри­мер?!). При ра­ти­фи­ка­ция на Кон­вен­ция­та Бъл­га­рия трябва да из­ра­бо­ти нов ме­тод за ка­те­го­ри­за­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния (под­сказ­вам: ос­но­ван не на диаг­но­зи, а на уме­ни­я за не­за­ви­сим жи­вот), ка­то ос­та­ви оце­нка­та в ръ­це­те на са­ми­те хо­ра с ув­реж­да­ния, се­мей­ства­та им и мул­ти­дис­цип­ли­нар­ни еки­пи с ин­ди­ви­дуа­лен под­ход.

Пъл­на пром­яна е нуж­на и в кон­цеп­ция­та за дос­тъп­ност (член 9). Всъщ­ност у нас кон­цеп­ция няма. Раз­пи-л­яно се строят рам­пи и аса­нсьо­ри, ка­то се иг­но­ри­рат нуж­ди­те на хо­ра­та със се­тив­ни и ин­те­лек­туал­ни ув­реж­да­ния. Кон­вен­ция­та оба­че за­дъл­жа­ва не са­мо дос­тъ­па до пъ­ти­ща и тран­спорт, но и до ин­фор­ма­ция и ко­му­ни­ка­ция (и до кул­ту­рен и об­щес­твен жи­вот, член 30). Ако Бъл­га­рия има на­ме­ре­ние да из­пол­зва Кон­вен­ция­та гра­див­но, с не­тър­пе­ние трябва да оча­ква­ме диа­ло­га за ис­тин­ска дос­тъп­на сре­да меж­ду бъл­га­ри­те с ув­ре­ден слух и зре­ние, как­то и с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния, и за­ко­но­да­тел­ни­те ор­га­ни. Раз­би­ра се, ос­вен го­тов­ност за об­съж­да­не, е ну­жен и се­рио­зен и дъл­гос­ро­чен фи­нан­сов ан­га­жи­мент. Няма дос­тъп­ност без но­ви тех­но­ло­гии. А в Бъл­га­рия все още е труд­но да си на­ме­риш дет­ска ин­ва­лид­на ко­лич­ка.

Друг проб­лем, кой­то Кон­вен­ция­та пос­тавя пред Бъл­га­рия, е пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния на рав­но­пос­та­ве­ност пред за­ко­на (член 12). Тра­ди­цион­ният на­чин за под­по­ма­га­не на оне­зи, кои­то не мо­гат да взи­мат важ­ни ре­ше­ния за жи­во­та си, е пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние. Мярка­та оба­че им от­не­ма ав­то­ма­тич­но пра­ва­та на труд, собс­тве­ност, она­след­ява­не, гла­су­ва­не, сдру­жа­ва­не, брак, се­меен жи­вот и пра­во­съ­дие. То­ва най-чес­то се случ­ва с хо­ра­та с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния и пси­хич­ни бо­лес­ти, ка­то ги ос­тавя де фак­то “мъртви ду­ши” пред за­ко­на, без власт над лич­ния жи­вот и без пра­во да взи­мат и оне­зи ре­ше­ния, кои­то са по си­ли­те им. Необ­хо­ди­ми са ал­тер­на­ти­ви за под­по­ма­га­не на та­зи гру­па хо­ра, ка­то пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние трябва да бъ­де пос­лед­на въз­мож­ност, след из­чер­пва­не на дру­ги фор­ми на аси­сти­ра­не.

Кон­вен­ция­та изи­сква и се­риоз­но раз­нооб­раз­ява­не на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот (член 19). В мо­мен­та в Бъл­га­рия е въз­мож­но са­мо нас­тан­ява­не­то в ин­сти­ту­ция, тук-та­ме по­се­ща­ва­не­то на дне­вен цен­тър и, на пре­се­кул­ки, пол­зва­не­то на ли­чен аси­стен­т, ка­то ни­то ед­но­то от три­те не за­до­вол­ява из­цяло нуж­ди­те на де­ца­та и въз­рас­тни­те с ув­реж­да­ния. На­ло­жи­тел­ни са ус­лу­ги, скрое­ни ин­ди­ви­дуал­но, пре­дос­тав­яни в об­щност-та, на­со­че­ни към са­мос­тоя­те­лен жи­вот и за­па­зе­на връз­ка със се­мей­ство­то.

Ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ра­не­то на хо­ра трябва да бъ­де прек­ра­те­но. Днев­ни­те цен­тро­ве и за­щи­те­ни­те жи­ли­ща трябва да бъ­дат мно­го по­ве­че и с ка­па­ци­тет не са­мо да по­ме­ща­ват, но и да раз­ви­ват по­тен­циа­ла на клиен­ти­те си.

Прог­ра­ми­те за ли­чен аси­стен­т пък е необ­хо­ди­мо да са съоб­ра­зе­ни с раз­нооб­ра­зие­то на нуж­ди и въз­мож­нос­ти у пот­ре­би­те­ли­те.

Член 15 на Кон­вен­ция­та приз­на­ва пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния да не бъ­дат под­ла­га­ни на из­те­за­ния и уни­зи­тел­но от­но­ше­ние, но мо­же лес­но да бъ­де на­ру­шен, за­що­то в Бъл­га­рия лип­сва и еле­мен­тар­на дис­ку­сия за ети­чно­то по­ве­де­ние на про­фе­сио­на­лис­ти­те, зае­ти с проб­ле­ми­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, за рис­ко­ве­те от злоу­пот­ре­ба, за влас­то­ва­та ди­на­ми­ка меж­ду хо­ра­та с ув­реж­да­ния и по­мощ­ния пер­со­нал, за са­ма­та същ­ност на уни­же­ние­то. Раз­шир­ява­не­то на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот изи­сква и раз­шир­ява­не на чо­веш­кия ре­сурс с нуж­на­та про­фе­сио­нал­на под­го­тов­ка. Без спе­циа­лен ети­че­н ко­декс, обу­че­ни­я и стро­ги про­вер­ки на ми­на­ло­то на зае­ти­те в сфе­ра­та, бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния не мо­гат да бъ­дат пред­па­зе­ни от уни­зи­тел­но от­но­ше­ние и злоу­пот­ре­би. Кон­вен­ция­та по­соч­ва, че за же­ни­те и де­ца­та с ув­реж­да­ния съ­щес­тву­ва по-гол­яма­та опа­снос­т от дис­кри­ми­на­ция и мал­тре­ти­ра­не, коя­то трябва да бъ­де взе­та пред­вид (член 6 и 7).

Спе­циал­но вни­ма­ние е объ­рна­то на пра­во­то на де­ца­та да жи­веят в се­мей­ство (член 23). И за то­зи член Бъл­га­рия е от­чай­ва­що не­под­гот­ве­на. Те­пър­ва трябва да се из­ко­рен­ява из­вра­те­ният на­вик на ме­ди­цин­ски ли­ца да пре­по­ръч­ват изо­став­яне на бе­бе­та с ув­реж­да­ния и да се съз­да­де мре­жа от ус­лу­ги и спе­циа­лис­ти по пре­вен­ция на ин­сти­ту­цио­на­ли­за­ция­та. Всъщ­ност, изо­ставяне­то в дър­жа­вен дом до­ри не е це­лият проб­лем. За мно­го бъл­гар­че­та с ув­реж­да­ния еди­нстве­на­та въз­мож­ност за об­ра­зо­ва­ние се на­ми­ра на 200 и по­ве­че ки­ло­мет­ра от до­ма, кое­то всъщ­ност зас­тавя се­мей­ства­та им да ги нас­танят в пан­сион. От Бъл­га­рия се оча­ква­т съ­щес­тве­ни ин­вес­ти­ции в бла­го­със­тоя­ние­то на де­ца­та с ув­реж­да­ния, из­раз­ява­щи се в приоб­ща­ва­що об­ра­зо­ва­ние, гъс­то раз­по­ло­же­ни и раз­нооб­раз­ни ус­лу­ги и не на пос­лед­но­то място, пър­га­ва аге­нци­я за зак­ри­ла на де­те­то.

Ще до­ча­ка­ме ли те­зи про­ме­ни? Да­но. Ед­но е си­гур­но - пътят е на­чер­тан от но­ва­та Кон­вен­ция. Ос­та­ва доб­ро­то же­ла­ние от стра­на и на ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, и на ов­лас­те­ни­те.
За подробно разглеждане на този проблем вж. доклада на Mental Disability Advocacy Center на http://www.mdac.info/en/bulgaria

 

източник

• Прочетете още...

източник

Наши учени разкриха един от гените на клетъчното стареене-въпрос от ключово значение за медицината. Така българите приближават човечеството до желанието му да се намеси и да забави процесите на клетъчна смърт. Учените обаче категорично опровергаха публикуваната сензация, че са открили ключа към вечната младост. Петя Стефанова се срещна с ръководителя на откривателския екип, професор Ивайло Търнев.

След десет години упорита работа, професор Търнев и екипа му имат новини от световно значение.

"За откриването на гени, свързани с три наследствени заболявания. Тези открития показват интересни патогенетични механизми, фундаментални, свързани с функцията на човешката клетка, с програмираната клетъчна смърт... ", обяснява проф. Търнев.

Като невролог, проф.Търнев изучава две наследствени заболявания - мускулна дистрофия и невропатия. От години обикаля страната, за да издири и опише родословието на фамилии, които носят такива гени. За да стигне накрая до 5 и 14 хромозома. И до това, че виновният ген за невропатията, е намесен и в един от етапите на клетъчната смърт.

Откритията на българите имат висока научна стойност, за което говори и фактът, че са публикувани в най-авторитетните журнали по генетика на човека.

- Едновременно с това някои заглавия, които се появиха във вестниците профанизират научното откритие и по някакъв начин обиждат нашия труд. Търсят някаква евтина сензация.

- Кое не е вярно?

- Не е вярно, че е открит генът на вечната младост. Има открит ген, който е свързан с клетъчния енергиен обмен, който участва в процесите на клетъчната смърт.

Според невролога обаче най-важното откритие е генът за вродената глаукома - много тежко заболяване, водещо до слепота.

"В момента в цял свят, след нашата публикация всички офталмолози изследват техните пациенти и търсят дефекти в този ген. Освен, че се диагностицира заболяването, причините за него, това създава възможност и за пренатална диагностика в семействата, да гарантираме здраво поколение".

Така медицината вече може да предложи профилактика на още три генетични заболявания при бременни, от рискови семейства. Освен пренаталната диагностика обаче, откриването на гените отваря вратата за търсене на генна терапия - медицината на бъдещето.

На фона на финансовата и технологична мощ на световните университети българският принос е значителен, за изненада на мнозина.

"През последните 15-20 години в България се разви много, на солидна основа, неврогенетиката и това доведе до много сериозни научни открития. В България са открити седем гена. Ние вече сме конвертируеми като учени", смята професорът.

• Прочетете още...

• Прочетете още...

Единият струва 1,8 лв. на месец и предоставя 160 мин. или 80 импулса, а вторият се предлага с месечна такса 7,8 лв. и осигурява 300 минути разговори в мрежата на БТК в цялата страна.


От 1 април 2009 г., БТК въвежда два нови фиксирани тарифни плана за хора с увреждания. Те ще могат да използват безплатно до 300 минути в мрежата на БТК за селищни и междуселищни разговори.
Тарифният план с включени 160 безплатни минути за разговори в страната (80 импулса) е с месечен абонамент 1,80 лв. с ДДС. Срещу 7,80 лв. с ДДС на месец хората с 50% до 90% намалена трудоспособност (втора и трета група) ще могат да ползват другия тарифен план с включени 300 безплатни минути (или 150 импулса).
Актуалните тарифи могат да се използват от нови клиенти и от настоящи абонати след отказ от досегашния им план, обясняват от БТК. И в двата случая трябва да се представи съответен документ за инвалидност от ТЕЛК. Цената за откриване на нов телефонен пост е 12 лв. с ДДС. Промяната на ползвания план се извършва безплатно и влиза в сила от 1-во число на следващия месец.

 

източник