Здравейте. Както съм написала в описанието си, аз се казвам Ралица и уча в ЕГ "Гео Милев" в Добрич, където и живея. През декември ще държа задължителен изпит за немска диплома, с която ще имам възможност да кандидатствам в Германия и останалите немскоговорящи страни. За да получа такава диплома трябва да разработе проект на определена тема. Темата. която избрах аз, е "Behindert ist man nicht, behindert wird man- Probleme und Chansen fuer behinderte Leute in Bulgarien und Deutschland", или "Човек не се ражда с увреждания, човек бива превърнат в човек с увреждания- Проблеми и шансове за хората с увреждания в България и в Германия". Регистрирах се тук, за да помоля за помощ в разработката на този проект. Държа да отбележа, че нямам намерение да ви засипвам с въпроси или да се мъча да изкопча каквото и да е от вас- не съм такъв тип човек. Това, за което ви моля, е да ми помогнете да погледна на нещата от друг ъгъл. Преди да започна да се занимавам по- сериозно с тази тема, не съм се замисляла особено по въпросите, свързани със състоянието и живота като цяло на хората с увреждания в България. Сега осъзнавам, че представите ми са били коренно различни и че България е един малък Ад за хора с проблеми. Но съм сигурна, че има още много неща, които мога да науча и проумея, и евентуално да пробвам да променя. Може да звучи наивно, но ако моя проект засяга наистина важни проблеми и предлага достатъчно добър метод за тяхното разрешаване, той може да бъде разгледан от по- висша инстанция.

Увлякох се. Та, мисълта ми е, страшно много бих се радвала, ако получа поне малко помощ от вас. Писах си вече с няколко човека, които ми се сториха адски готинии ми беше адски приятно да комуникирам с тях. Измислила съм няколко въпроса, на които, естествено ако имате желание, може да отговорите. Гарантирам пълна анонимност, имена, градове и т.н. няма да споменавам изобщо. Целта ми е да разбера колкото се може повече за положението в България.

Първо, искам да попитам дали инфраструктурата на Вашия град е пригодена за нуждите на хора с уврежданитя. Тук влизат свтофари със звукова сигнализация, нисли тротоари, рампи с нормален наклон и т.н.

вторият ми въпрос е свързан с отношението на хората към Вас. Различно ли е то от отношението към останалите, и в какъв аспект? Бих го оценила, ако дадете пример със ситуация, в която самите вие сте попадали.

3- Членувате ли в някакви организации и има ли във Вашият град организации за хора с увреждания / организации, помагащи на хора с увреждания? С какво точно се занимават те и по какъв начин подобряват живота Ви?

4- Този въпрос е свързан с помощите, които получавате от държавата- стигат ли те за нещата, от които се нуждаете?

Благодаря Ви предварително

БРАВО ЗА ИЗБРАНАТА ТЕМА

Може би знаеш от всичко, което пишем в сайта, че въпросите които си задала са доста "болезнени" и важни за хората, които касаят. Както и може да се отговори кратко и със един отговор за всичко, което си попитала, така: - 90% - НЕ: (не е направено, не е нормално и т.н.)

ИСКАХ ДА ОТГОВОРЯ С ОПТИМИЗЪМ И С ВЪЗТОРГ, НО ...ЕТО ГИ МОИТЕ ОТГОВОРИ:

1.Не са достъпни градовете в България, доста от съораженията за достъпност (може би повечето) са с неспазени изисквания по наредбата за достъпност, опасни и неизползваеми, още повече сигналните светофари - почти ги няма.
Тука моите проценти са 90 % - НЕ (това е и мнението ми за моетонаселено място)

2.Отношението на "неразличните" е огледало на отношението на обществото, както на управници, институции и др. То за мен за съжаление е неузряло, незапознато и често надменно спрямо "различните" Често външната разлика бива повод да си игнориран, мислят те за неспособен и често за ненормален. Моят пример е: Когато познат човек те поздравява и общува с теб, като се видите на саме, но когато се разминете на улицата - не те познава, срам го е че те познава, гледа в др. посока. Но хубавото е, че повечко хора, особенно и по младите вече имат по нормално отношение, според мен. Говоря за истинско и искренно отношение, а не за пред "нас" само, не изкуствено и насила, както често е изпизано в усмивките на хората.
Тука моите проценти са 70 % - НЕ (това е и мнението ми за моетонаселено място)

3.Не членувам в организации, защото мисля а и съм убеден за себе си, че 95 % от тях не работят за интересите на хората с увреждания. А работят само за собствените си интереси и за заплатка "себеинтеграция". Участвам в спортни мероприятия за хора с увреждания, чрез спортен клуб за ХУ.
Тука моите проценти са 95 % - НЕ (това е и мнението ми за моетонаселено място)

4. Дават: 9,50 лв за лекарства на месец, толкова и за пътни, 195 лв за рехабилитация на който е над 90 % от ТЕЛК на година, и др такива суми, които всеки лено може да сметне и разбере дали биха му стигнали за здравето и за по добрия живот от тази помощ. Сложно е и въпроса при помощните средства, сроковете им на експлоатация, срокове за ремонти и др.
Тука моите проценти са: 90 % (това е и мнението ми за моетонаселено място)

Разбира се, тези проценти са променливи за различните населени места.

ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ И ОТГОВОРИ КЪМ ТЕБ. НЕ АНГАЖИРАМ НИКОЙ С ТЯХ !

Здраве и Успех !

И много си мечтая и ще се радвам, ако и ТИ си човека, който ще допринесе с нещо, към по добрия живот и към по нормалното отнощение спрямо хората с увреждания в нашата мила Родина
This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.

Хората,дамгосани от обществото с понятието инвалид са много различни.Обикновено се говори за трудно достъпна среда,но не всички са с двигателни проблеми.Аз съм глуха,на 17 години сложих слухов апарат и до сега.Но вече е противопоказно да го нося.Говоря за себе си,защото не общувам реално с други "различни"поне не достатъчно.
Работих в нормална среда над 30 години,вече не мога.Изхабена съм до край.Не получавам и не търся помощи под каквато и да е форма.Нямам нужда от рампи и технически средства вече.Но мозъкък ми работи и бих била полезна,ако имаше разработени програми за това.
Понякога е нужно съвсем малко,за съжаление го няма ,инвалидие са оствени на съдбата.

НЕ ЗНАМ доколко бих могъл да ви заинтригувам ,но моята болест прогресивна мускулна дистрофия се прояви след 16 годишна възраст - с една дума дотогава бях напълно здрав според лекари.Болеста напредва бавно ,но славно в момента съм неподвижен .С удоволствие бих ВИ помогнал стига да можех.Уважавам учението и всичко за него,а още повече за човек с желание за бъдеще.Независимо от всичко ВИ желая успех. This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.

Уважавам желанието на здрави хора, да се занимават с нашите проблеми. Когато е безкористно, а не за да се (при)усвоят пари, по някакви програми.

Ето и отговорите ми:

1. Тротоарът пред входа, на блока в който живея, постоянно е зает от паркирали коли. От това е съвсем разбит, няма две плочки които да се срещат. На места са се образували цели кратери. Самите коли, също пречат на преминаването, дори на здрави хора. Аз самият, ходя много трудно, на съвсем кратки разстояния. Около 10 м самостоятелно иначе, като се подпирам или държа за някого е малко повече. Десният ми крак е почти парализиран и се влачи и закача и в най-малките неравности. Ако падна, не бих могъл да се изправя самостоятелно. Та за тези няколко метра, от входа, до пътя, от където ме вземат с кола за работа и вечер ме връщат, трябва да ползвам придружител. Сигурен съм, че този проблем, не е само пред нашия вход и от него, страдат не само ХУ. Ако не мога да изляза сам от къщи, какво значение има, че някъде са пуснали асансьор за инвалиди!?

2. Околните се отнасят доброжелателно към мен и винаги ми предлагат помощта си. Първоначално, това ме притесняваше, но вече свикнах. Разбира се, винаги има и темерути. Например, случвало се е, някой да ме изпревари в коридора, като се прибирам и да захлопне вратата на асансьора под носа ми. Асансьорът ни е бавен, а блокът, относително висок. Налага се да чакам да се качи, после да слезе и чак тогава, мога да се кача. Минава доста време, а на мен ми е проблем, дори и само стоенето изправен.

3. Едно време, като здрав, ни задължаваха, да членуваме в определени организации и от тогава, не обичам подобни форми на сдружаване. Не ми е известно (не съм се и интересувал), дали в града ни има такива общности.

4. Още работя и помощите, които получавам са незначителни, в сравнение на основните ми доходи. Не ползвам безплатни медикаменти, транспорт и други „екстри”. Последните лекари, които съм виждал, бяха на тези, на ТЕЛК-а, преди три години. Онзи ден, с изненада научих, че личният ми невролог, от две години работел в София(аз съм от Бургас). С две думи, на този етап, не разчитам на държавата, нито за финансова, нито за медицинска помощ. Трудно ми е да си представя, как се живее само с инвалидна пенсия.

Здравей мило момиче!
Поздравявам те за темата!
Пиши ми на мейл: ket_bg@abv.bg
Искам да ти споделя интересни за твоята тема неща.
Поздрави!

Здравейте уважаема г-це!

Ще Ви отговоря на зададените от Вас въпроси, свързани с хората със специфични потребности и нужди, термин според моето скромно мнение, а и на EC е правилен). Но в BG (в институциите) е прието `хора с увреждания`.
1. ПИТАТЕ дали инфраструктурата на нашия град е пригодена за нуждите на хора с уврежданитя. Тук влизат свтофари със звукова сигнализация, ниски тротоари, рампи с нормален наклон и т.н.
- отговор: гр. Лясковец, обл. В. Търново,е град с около 8 хил души. Съставни 5 села, - най-голямото е отстоящо на 20-на км.
- Кметствата в селата не са пригодени за хора с ивналидни колички, тротоарите само на места са скосени и пригодени. Службите в сградите на кметствата са І-вия етаж, служителите при необходимост излизат пред сградата и обслужват гражданите на колички.
- В ОБЩИНСКИЯ ЦЕНТЪР (гр. Лясковец): *на двете главни улици почти 90% от тротоарите са скосени. Предстои пълна реконструкция на пътната инфраструктура. Обществените сгради, освен Данъчното и Д-я "Социално подпомагане" имат рампи и са пригодени за колички, трудноподвижни лица. Сградата на общината е пригодена с подстъпи и рампа за хората с увреждания - най-посещаваните отдели (информационен център и ГРАО)са наравно с тротоара.
В малкия град нямаме сфетофари със сигнализация (има само 1 в областния център - В. Търново).

На 2-рия въпрос, свързан с отношението на хората към нас, т.е. различно ли е отношението на и към останалите, и в какъв аспект:
- Аз съм с увреждане по рождение (с десностранна пареза на крайниците и имам ТЕЛК 50%)и съм се сблъсквал с много проблеми и съм попадал в какви ли не ситуации.
По наблюдение и от професионалните ми срещи и контакти моето скромно мнение е, че има междуличностни конфликти в нас самите, между нас и извън кръга ни (на хората с увреждания), т.е.:
- Най-трудно е на едно дете с увреждане сред съучениците си, в училище и в общността си. Децата не приемат `различния`, `неможещия да щурее, скача, бяга` и т.н. `Здравите` деца стават агресивни към "детето с увреждане". Започва една борба, а понякога и `война` на Детето с другите, не само физическа, но и интелектуална. Отнето му е физическата възможност за пълноценен социален живот, но онова, което е вътре в него, никой не може да го отнеме. Неговият дух стои високо над физическите предели и въпреки всичките трудности, които то преодолява (в обкръжаващия го свят), то живее пълноценно. А пълноценния му живот зависи от РОДИТЕЛИТЕ (изграждане на личността му), И ОТ УЧИТЕЛИТЕ. Не е малко и значението на приятелския кръг, общността.
Обществото НЕ ДАВА ДОСТАТЪЧНО на Децата с увреждания, специфични потребности и нужди.
- Конфликт със `самия себе си`, и то най-голям се получава когато увреждането лицето го е ПРИДОБИЛО в трудоспособна възраст. Представете си: `вечерта` си бил здрав, борбен, пълен с желания, мечти и на `сутринта` си `НИЩО`, `никой`, и `за никъде`. ТОГАВА в съзнанието си човек изтласква `ПРИДОБИТОТО УВРЕЖДАНЕ`напред. Истинското `АЗ` минава на `втора линия` и той започна на семейството, общността и институциите: "Длъжни сте ми","Не мога", "Аз съм дал..., сега Вие ще дадете..." и т.н.
- По-лесно е за нас хората, с увреждане по рождение - ние от малки се `доказваме`, че не сме по-различни от теб, другия, другите.
- Обществото ОЩЕ НИЕ Е ДЛЪЖНИК,На обществото ние трябва да `покажем`, `докажем`, че не сме
по-различни от останалите. НАЛИИИИИИИИИИИИ?
3. На въпроса: Има ли някакви организации във нашият град организации за хора с увреждания /организации, помагащи на хора с увреждания/ и с какво точно се занимават те и по какъв начин подобряват живота ни?
В гр.Лясковец имаме 2 неправителствени организации (НПО), които са НА и ЗА хората с увреждания:
- Общинска организация на Съюза на инвалидите в България;
- Сдружение "Граждани за обществени инициативи Св. Св. Петър и Павел"

4. На въпроса, свързан с помощите, получавани от държавата - стигат ли те за нещата, от които се нуждаят хората с увреждания сама си отговорете на въпроса, т.е. БИХТЕ ЛИ ЖИВЕЛИ 31 ДНИ пълноценно, ако от пенсията (средно е 170 лв) 70% са за скъпи лекарства, а останолото за консумираната вода, ел.енергия и храна?

МИЛА ГОСПОЖИЦЕ,
АКО ИМАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОДЪЛЖИМ ТЕМАТА и ако не съм бил многословен и досаден, може да продължим темата и на e-mail ми - kochemidov@abv.bg или на служ. скайп: ЦСРИ Лясковец
С УВАЖЕНИЕ:
Стефан Кочемидов

1. инфраструктурата на Вашия град е пригодена за нуждите на хора с уврежданитя. Тук влизат свтофари със звукова сигнализация, нисли тротоари, рампи с нормален наклон и т.н.
Аз живея в София. Преди живеех в центъра. Там няма никаква възможност дори да се излизи на улицата.Неравни тротоари, високи бордюри, движение, бързи светофари. Ужас! Сега живея в к-с Бели брези. Тук е много по-добре. Асфалтови улици, по-спокоен трафик, повече зелени площи, много кафенета, Т-маркет-достъпен, други магазини. Иначе подлезите са недостъпни за хора с увреждания.

2.вторият ми въпрос е свързан с отношението на хората към Вас. Различно ли е то от отношението към останалите, и в какъв аспект? Бих го оценила, ако дадете пример със ситуация, в която самите вие сте попадали.
Когато ме видят хората на улицата или в заведение и магазин, ме гледат малко странно. На количка, пък пазарува или се весели с приятели на маса. Иначе близките ми ме възприеха по-бързо и безпроблемно отколкото аз самата.

3- Членувате ли в някакви организации и има ли във Вашият град организации за хора с увреждания / организации, помагащи на хора с увреждания? С какво точно се занимават те и по какъв начин подобряват живота Ви?
Не членувам никъде. Ползвам услугите на Общинско предприятие "Социален патронаж". Доволна съм. Предлагат храна, психолог, мед.сестра, почистване на дома и пазаруване. Всички услуги са безплатни, храната е на много приемлива цена.

4- Този въпрос е свързан с помощите, които получавате от държавата- стигат ли те за нещата, от които се нуждаете?
Получавам пенсия и социална добавка от 30лв. Тези средства не са достатъчни за един нормален и достоен живот!