Адът на Данчо

Четвъртък, 22 Юли 2010 09:51

Запознайте се с Данчо - едно момче, към което съдбата не е проявила никаква милост. И днес държавата го наказва втори път - като го обрича да живее без помощ и надежда. От 14 години 30-годишният Йордан Илиев от ямболския кв. "Г. Бенковски" може да движи само главата си. И да помръдва леко с едната си ръка. "Ако върху носа му кацне муха, той не може да я прогони. Всеки момент може да получи припадък и няма кой друг да се грижи за него, ако не е родната му майка, която е 24 часа плътно до сина ни", казва бащата на Данчо - Илия Илиев, който е пенсиониран военен. На практика обаче точно майката - Руска Илиева, не може да помага на сина си официално. Оказа се, че според родните наредби в социалната сфера Руска няма как да бъде социален асистент на своя син.

Всичко започва в далечната 1997 година, когато 16-годишният Йордан решава да се окъпе на изкуствените езера края Ямбол. Проверява дълбочината, но - малшанс - скача с метър встрани. Момчето удря главата си в дъното. Резултатът е страшен - 3-и и 4-и прешлен на гръбнака му се разместват. След секунда Данчо не може да помръдне. Приятелите му го вадят на брега и викат линейка. Данчо бързо се озовава във Военномедицинска академия в София. Лекуват го 50 дни, но не оперират - слагат му само шийна яка. Носи я почти три месеца. Ефект, разбира се, няма. Данчо не може да помръдне. Шанс му дава единствено рехабилитация в Павел баня - благодарение на нея може леко да движи едната си ръка. Надеждата му пък е, че в Русия могат да помогнат - с модерните стволови клетки. Но
процедурата с тях струва $50 000
А Данчо и родителите му живеят с една пенсия.
Истината е, че през първите 3 години след инцидента се държат. Бабата на Данчо е жива и се грижи за момчето. След смъртта й всичко се срива. Майка му Руска остава без работа през 2000 г. Пробва да стане личен асистент на Данчо - отказват им - доходът им е твърде висок - цяла пенсия и заплата на Илия като охранител от 260 лв. Руска не отговаря на чл. 9 от Наредбата за социално подпомагане. Оказва се обаче, че има нареждане на от министерството - при особено тежки случаи, какъвто е този с Данчо, доходът не трябва да се гледа. "Щом разбрахме, че има такава възможност, използвахме участие на бившата министърка Емилия Масларова в "Шоуто на Слави" по bTV. Изпратихме въпроса и Масларова обеща да ни помогне. Тя не ни прие, но въпреки това нейната помощничка - г-жа Стамболова, реши въпроса", спомня си Илия. Това става в края на 2008 г. За година Илиеви живеят спокойно. В края на 2009 г. семейството е сюрпризирано неприятно. Въпреки че майката междувременно е изкарала курс за социални асистенти и има диплома, договорът й е прекратен. Това става с подписа на г-жа Неда Бъчварова от Социални грижи-Ямбол. Причината - нововъведената точкова система. Според наредбата на министерството включването на родител като социален асистент се допуска само за лица инвалиди до 18 години
За останалите държавата не бере грижа. "Бяхме ужасени, че всичко започва отново", казват родителите на Данчо днес. Според тях подобно отношение е практическа дискриминация. Известна кантора адвокати се е ангажирала безплатно да осъди държавата в Страсбург, като докаже дискриминация по отношение на 30-годишния пълен инвалид. "На този етап ние не искаме това да се случва, защото Европа ще ни отреже изцяло парите за социални дейности", твърди бащата на Йордан Илиев.
Затова пробват друго - Руска кандидатства за личен асистент по европрограма "Човешки ресурси". И там удрят на камък - получават само 61 точки при необходими 75. Илия заминава за София, за да разбере как се определят точките и какъв е регламентът. Илиев иска среща с министър Тотю Младенов и шефа на Социални грижи Ивайло Иванов. Отказват му. Илия пише до Светла Петрова в "Сеизмограф". В предаването журналистката връчва жалбата на министъра и не след дълго в Ямбол се получава отговор, подписан от Ивайло Иванов, в който отново има учтив отказ. Бащата не се отказва и отново поема за столицата за среща с Иванов. Пак му отказват и го съветват да подаде жалба в Ямбол. Отново получава отказ. "Въртим се така вече 14 години и вече не издържаме. Нямат брой жалбите и молбите, които съм писал", казва Илия. В същото време Данчо обяснява, че по време на рехабилитационните манипулации в санаториума в Павел баня се запознал с други младежи инвалиди от цялата страна. Повечето от тях имат за лични асистенти родителите си. "Не можем да разберем как точно в Ямбол законът се спазва стриктно, а другаде явно са по-широко скроени", казва младежът. И докато се бори с институциите, разчита на благородството на хората. И добри българи има. Благодарение на тях Данчо вече има акумулаторна количка. Сигурно ще събере пари и за рехабилитацията си в Павел баня. А един ден - и за така мечтаното лечение в Русия - което да го спаси от 14-годишния затвор, в който е осъден да живее.
Георги Мангинов

ПОМОГНЕТЕ
Ако искате да помогнете на Данчо, може да му изпратите пари по банкова сметка:

Уникредит Булбанк - Бизнес център Ямбол
IBAN BG93 UNCR 7000 1501 0182 03 (в лева)
SWIFT BIC код UNCRBGSF
Йордан Илиев

Повече за Данчо можете да научите в групата във "Facebook" - "РАЗЛИЧЕН? Да помогнем на Дани да проходи!"

Източник

Запази като любимо

Сподели това

Изпрати на приятел

Прегледи: 378

Общо Коментари (1) Add Comment