“ НА КАКВО СЕ НАУЧИХТЕ И УЧИТЕ, ПРЕЗ ЖИВОТА СИ? ”

Настройки на групата

Албуми със снимки

Видео

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО 04:01
73 прегледа
2011-11-01 11:31:09
Истина Която Всички Забравят Vbox7 не е налично
196 прегледа
2011-04-15 15:27:38
Недей съжалява... 03:54
215 прегледа
2010-08-01 16:48:05
Да бъдеш човек не е лесно (Being human isn't easy) 04:22
185 прегледа
2010-08-01 16:45:25
Живей 02:38
234 прегледа
2010-08-01 16:43:00
Какво е любовта 03:09
203 прегледа
2010-08-01 16:36:45

Събития

Все още няма създадени събития.
“ НА КАКВО СЕ НАУЧИХТЕ И УЧИТЕ, ПРЕЗ ЖИВОТА СИ? ”
Информация за групата
Категория:
Име:
“ НА КАКВО СЕ НАУЧИХТЕ И УЧИТЕ, ПРЕЗ ЖИВОТА СИ? ”
Създадена на:
Събота, 31 Юли 2010
Създател:

Описание

По край групата и темата за позитивното мислене от Нед, и други теми от сайта, ми дойде идеята да дам начало на тази тема :
- “ НА КАКВО СЕ НАУЧИХТЕ И УЧИТЕ, ПРЕЗ ЖИВОТА СИ? ”!
Така ще можем да общуваме, споделяме и помагаме!
Убедена съм, че всички положителни мисли и качества правят човек, по щастлив.
Нека споделим ,как се отразяват и на вас и какво мислите!
Все още няма новини.

Коментари

i1357
Научих се да живея така. Трудно приех увреждането , но се научих да живея с него. Научих и другите около мен да живеят с мен. Трудно е. Научих се, че винаги трябва да се доказвам, да показвам колко и какво мога и че се справям не по зле и от добрите. Въпреки че много от хората робуват на израза ти си знай но не го показвай много много. И най вероятно ще продължавам да се уча и да се доказвам, както и всички хора с увреждане.
Вторник, 10 Януари 2012 12:13
 
admin
" Отпуснете се.
Не сте нито стари,
нито твърде големи
професионалисти,
не сте и съвършени,
за да не можете да се смеете
и да се държите глупаво.
Позволете си
да се забавлявате.
Оставете детето у вас
да излезе навън
и се радвайте на живота."

Тавис Смайли - Из*Радвай се на живота - Луиз Хей и приятели
Понеделник, 30 Август 2010 19:05
 
megi_mp
Аз научих,че нищо не съм научила или много малко. И че научаването е процес , продължаващ през всичките ни дни . Всяко нещо ,което си мисля, че знам и си мисля,че е установено като принцип в живота ми, в някакъв момент бива "изпитано" , т.е. минава проверката дали е просто теория или е стабилна основа, на която стоя реално. Ситуациите са "теста", който показва онова ,което твърдим и вярваме така ли е или не. Дали е реално състояние или просто желание , принцип ,който ни харесва и сме съгласни с него, но когато дойде ситуацията неможем да приложим и устоим в него.
Е , аз това разбрах, че има все пак някои принципи в живота ми , които са стабилна основа, НО и също ,че повечето са само теория или заблуда за това коя съм . Просто моето желание да съм това , но не и реално качество и състояние. Доста пъти твърдя , че вярвам в това или онова или че съм по определен начин, но научих от реалните ситуации в живота ми , че много малко се познавам .
Та , това , което наистина научих е - Че не се познавам все още добре и че имам още мнооого да уча . Също и че не бива с абсолютна сигурност да твърдим за себе си нещо , ако не е било проверено от житейски ситуации.
Сряда, 04 Август 2010 19:21
 
Mimi09
Лично аз съм се определяла винаги като оптимист, още много преди да добие популярност термина "положително мислене". Защо е така, не зная - имала съм (и имам) не малко разочарования, но някак си убеждението, че нещата ще се променят към по-добро надделява. Дори и в случаите, когато животът ме опровергава и събитията не се подреждат така както аз искам. Считам, че като цяло оптимистичния подход ми е помогнал много, особено за успешното реализиране на неща, които зависят пряко от моите усилия.

Според мен е важно какъв е бил животът на един човек в ранното му детство и юношеството - ако е имал повече щастливи преживявания в тези години, нормално е по-късно да гледа с оптимизъм на живота и по-лесно да преодолява бъдещите трудности. До голяма степен е въпрос и на природа. Но всеки има собствен път и сам за себе си решава дали иска да се промени, какво и как точно да промени, от кой извор да почерпи мъдрост, за да опита да направи живота си по-добър. Аз пожелавам на всички в този сайт да намерят своя път :)
Сряда, 04 Август 2010 12:51
 
admin
http://www.ivosiromahov.com/2_article/a13_1.html

Ето една история която потвърждава думите на Априлец - "Според мен позитивното мислене е измислен термин"

Ако не вярвате истински в положителното мислене със сигурност ще придобиете същите резултати като човека от разказа.

ДиянаДияна на Понеделник, 02 Август 2010 12:29

Да вярваме и да го почувстваме с всички свои сетива, едва тогава доброто ни се връща стократно.

Понеделник, 02 Август 2010 11:41
 
admin
"Щастието зависи винаги от нас."
Аристотел /384-322 г.пр.Хр./

Нашето мислене определя поведението ни.

Понеделник, 02 Август 2010 07:50
 
Дияна
Приятелю,
ще те цитирам:
"С всяка изминала година губих надежда че ще се оправя.Така си и разруших нервната система.Почти не излизам никъде мисля само над това как можах ..."
"От няколко години прекъснах и приятелствата с всички.Макар и семеен вътре в себе си съм сам."
Ти сам отговаряш на въпроса кой е виновен за страданията ти. Повярвай ми, не е болестта. Тя си е нещо, което може да се случи по всяко време и на всеки. И какво от това? Нима тя, това си ти? Защо й позволяваш да ти обърква живота? Имаш семейство, имаш дете - те се нуждаят от теб. Нима ако минавайки покрай някой строеж, върху ти се излее кофа с блажна боя и по никакъв начин не можеш да се отмиеш, те ще започнат да те обичат по-малко? Или ако примерно рязко надебелееш или отслабнеш, ще бъдеш друг? Ти си такъв какъвто си и хората те възприемат заради това, което си.
В началото на болестта си аз също се тормозех и си задавах същите въпроси. С годините проумях, че хората, които те обичат, го правят където и да си, каквото и да се случи с теб (дори и в смъртта не се изневерява на чувствата). А тези, които те мразят, ще продължават да го правят, колкото и да се стараеш, ако щеш да станеш супер звезда или Аполон.
Светът продължава да съществува въпреки теб, въпреки мен или който и да е друг. Никой не може реално да почувства чуждото страдание (и добре, че е така), но хората се радват на радостта на другите. Усмивката е заразитена - усмихни се, ще ти се усмихна и аз.
Понеделник, 02 Август 2010 06:23
 
Априлец
Според мен позитивното мислене е измислен термин.Винаги човек се е стремял да бъде реалист.А позитивното мислене какво е? Да бягаш отреалноста.Познаваме много хора които мислят позитивно.Някой се мислят че са Сталин Ленин и тн.Тях неможеш ги обори че не са.Това е когато немогат да ти открият пречината за страданието ти и ти казват ами на нервна почва.Ами добре де тая почва оре ли се копае ли се как така боли те глава не е мигрена не е нещо лошо вътре и хоп на нервна почва.А то било от домашен любимец.Тази история е истинска затова я давам като пример.Така че ако м и кажат приеми се такъв какъвто си с недостатаците си и добрите страни да Но да мисля позитивно за нещо което никой неможе да каже от какво е как да се лекува и тн Това е меко казано смешно и е за наивници.Те така и много автори си продадоха книгите защото светът е пълен с наивници.Питал съм една която пише такива книги и статии дали самата тя си вярва на това .А тя ми каза аз имам нужда от пари хората от надежди.Така те доволни и аз доволна.Та така стоят нещата АПЕЛИРАМ КЪМ РЕАЛИЗЪМ ще е от полза за всички вервайте ми както казваше дедо симо
Неделя, 01 Август 2010 17:47
 
njd_todorova
Миличка Диди ,прекрасно и съвършено есе ! Няма такова число за оценяване от това да грабнеш сърцето ми! Светът щеше да е прекрасен ако имаше много хора като теб!
ДиянаДияна на Понеделник, 02 Август 2010 12:53

Благодаря ти! Лирическата героиня на есето е всъщност събирателен образ от няколко човека, които познавам, но около 70% от написаното се отнася до момиче, което за щастие си е живо и здраво. Като малко продължение на написаното, ще разкажа какво ми се случи през миналото лято. Тогава тя дойде (вероятно, за да сподели) възмутена, превъзбудена, говорейки на висак глас за отношението на някои хора към нея. Близките ми й направиха забележка да се успокои, да е тиха, защото и аз съм болна и не мога да понасям шум. Тя седна до мен и докато се усетя, сграбчи ръката ми и я целуна, промълвявайки: "Извинявай!". В очите й се четеше чувство на вина и истинска молба за прошка. Просълзих се, бях сигурна, че съм първият човек в живота й, на когото целува ръка. Почувствах се целуната от Господ - такава чистота, такава искреност, просто е неописуемо. Щастлива съм, че ми се случи!

Събота, 31 Юли 2010 07:35
 
njd_todorova
Групата на Нед е много позитивна и сърце не ми дава да споделям и негативи там.
За това тук ще споделяме и положително и отрицателни житейски преживявания.
За позитивното мислене ми звучи най вече, с наивното в този комерсиален и егоистичен свят.
Позитивното мислене като ценностна система е задължително човек да го притежава ,особено на тези които не знаят какво е да помагат на другите от сърце и душа.
Колкото по позитивно мисля и живея ,толкова повече страдам.
За това вече съм реалист.
МИСЛИ ПОЗИТИВНО! ПРАВИ ДОБРО! ПОМОГНИ АКО МОЖИШ! ОБИЧАЙ И УВАЖАВАЙ НАЙ ВЕЧЕ СЕБЕ СИ! БЪДИ РЕАЛИСТ! ИНАЧЕ СТАВАШ ЖЕРТВА.
Събота, 31 Юли 2010 07:08
 

Приятели: | Инвитро | Mypagebg |