Описание
- “ НА КАКВО СЕ НАУЧИХТЕ И УЧИТЕ, ПРЕЗ ЖИВОТА СИ? ”!
Така ще можем да общуваме, споделяме и помагаме!
Убедена съм, че всички положителни мисли и качества правят човек, по щастлив.
Нека споделим ,как се отразяват и на вас и какво мислите!
Новини
Коментари
Не сте нито стари,
нито твърде големи
професионалисти,
не сте и съвършени,
за да не можете да се смеете
и да се държите глупаво.
Позволете си
да се забавлявате.
Оставете детето у вас
да излезе навън
и се радвайте на живота."
Тавис Смайли - Из*Радвай се на живота - Луиз Хей и приятели
Е , аз това разбрах, че има все пак някои принципи в живота ми , които са стабилна основа, НО и също ,че повечето са само теория или заблуда за това коя съм . Просто моето желание да съм това , но не и реално качество и състояние. Доста пъти твърдя , че вярвам в това или онова или че съм по определен начин, но научих от реалните ситуации в живота ми , че много малко се познавам .
Та , това , което наистина научих е - Че не се познавам все още добре и че имам още мнооого да уча . Също и че не бива с абсолютна сигурност да твърдим за себе си нещо , ако не е било проверено от житейски ситуации.
Според мен е важно какъв е бил животът на един човек в ранното му детство и юношеството - ако е имал повече щастливи преживявания в тези години, нормално е по-късно да гледа с оптимизъм на живота и по-лесно да преодолява бъдещите трудности. До голяма степен е въпрос и на природа. Но всеки има собствен път и сам за себе си решава дали иска да се промени, какво и как точно да промени, от кой извор да почерпи мъдрост, за да опита да направи живота си по-добър. Аз пожелавам на всички в този сайт да намерят своя път :)
Ето една история която потвърждава думите на Априлец - "Според мен позитивното мислене е измислен термин"
Ако не вярвате истински в положителното мислене със сигурност ще придобиете същите резултати като човека от разказа.
Да вярваме и да го почувстваме с всички свои сетива, едва тогава доброто ни се връща стократно.
Аристотел /384-322 г.пр.Хр./
Нашето мислене определя поведението ни.
ще те цитирам:
"С всяка изминала година губих надежда че ще се оправя.Така си и разруших нервната система.Почти не излизам никъде мисля само над това как можах ..."
"От няколко години прекъснах и приятелствата с всички.Макар и семеен вътре в себе си съм сам."
Ти сам отговаряш на въпроса кой е виновен за страданията ти. Повярвай ми, не е болестта. Тя си е нещо, което може да се случи по всяко време и на всеки. И какво от това? Нима тя, това си ти? Защо й позволяваш да ти обърква живота? Имаш семейство, имаш дете - те се нуждаят от теб. Нима ако минавайки покрай някой строеж, върху ти се излее кофа с блажна боя и по никакъв начин не можеш да се отмиеш, те ще започнат да те обичат по-малко? Или ако примерно рязко надебелееш или отслабнеш, ще бъдеш друг? Ти си такъв какъвто си и хората те възприемат заради това, което си.
В началото на болестта си аз също се тормозех и си задавах същите въпроси. С годините проумях, че хората, които те обичат, го правят където и да си, каквото и да се случи с теб (дори и в смъртта не се изневерява на чувствата). А тези, които те мразят, ще продължават да го правят, колкото и да се стараеш, ако щеш да станеш супер звезда или Аполон.
Светът продължава да съществува въпреки теб, въпреки мен или който и да е друг. Никой не може реално да почувства чуждото страдание (и добре, че е така), но хората се радват на радостта на другите. Усмивката е заразитена - усмихни се, ще ти се усмихна и аз.
Благодаря ти! Лирическата героиня на есето е всъщност събирателен образ от няколко човека, които познавам, но около 70% от написаното се отнася до момиче, което за щастие си е живо и здраво. Като малко продължение на написаното, ще разкажа какво ми се случи през миналото лято. Тогава тя дойде (вероятно, за да сподели) възмутена, превъзбудена, говорейки на висак глас за отношението на някои хора към нея. Близките ми й направиха забележка да се успокои, да е тиха, защото и аз съм болна и не мога да понасям шум. Тя седна до мен и докато се усетя, сграбчи ръката ми и я целуна, промълвявайки: "Извинявай!". В очите й се четеше чувство на вина и истинска молба за прошка. Просълзих се, бях сигурна, че съм първият човек в живота й, на когото целува ръка. Почувствах се целуната от Господ - такава чистота, такава искреност, просто е неописуемо. Щастлива съм, че ми се случи!
За това тук ще споделяме и положително и отрицателни житейски преживявания.
За позитивното мислене ми звучи най вече, с наивното в този комерсиален и егоистичен свят.
Позитивното мислене като ценностна система е задължително човек да го притежава ,особено на тези които не знаят какво е да помагат на другите от сърце и душа.
Колкото по позитивно мисля и живея ,толкова повече страдам.
За това вече съм реалист.
МИСЛИ ПОЗИТИВНО! ПРАВИ ДОБРО! ПОМОГНИ АКО МОЖИШ! ОБИЧАЙ И УВАЖАВАЙ НАЙ ВЕЧЕ СЕБЕ СИ! БЪДИ РЕАЛИСТ! ИНАЧЕ СТАВАШ ЖЕРТВА.