Национална мрежа за хора с увреждания
- Приятели, този сайт не е обвързан с организации, партии и религии.
- Главната цел на сайта е да представи неговите участници и да им даде възможност да общуват помежду си.

Действия + Блогове + Последни коментари
| Този материал е посветен на 200-та годишнината от рождението на |
| MyBlog | |||
|
Този материал е посветен на 200-та годишнината от рождението на ЛУИ БРАЙЛ – създател на азбуката за слепи ЛУИ БРАЙЛ – ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ ![]() Луи Брайл е изобретателят на релефно-точковото писмо за слепи. Роден е на 4 януари 1809 година в малкото градче Купвреи, Франция недалеч от Париж. Бил най-малкото четвърто дете в семейството на Симон и Моника Брайл. Бащата бил седлар и обущар. Когато Луи бил на 3 години, играейки си в работилницата на баща си, пробол си окото с остър инстру-мент. Въпреки големите лекарски грижи, другото му око се инфектирало по симпатия и момчето напълно ослепяло. На 7 години малкият Луи постъпил в местното училище. Отличавал се със забележителна памет. На 10 години постъпва в кралския институт – единственото училище за слепи деца, открито в Париж 30 години по-рано през 1790 година от Валентин Хаюи. И в това училище Луи се проявил като много любознателен и прилежен ученик. Овладявал знания по всички учебни предмети, а изучавал и занаятите, които се практикували в училището и музика. Книгите в училище били малко, но много обемисти. Печатали се с обикновените букви релефно. Но учениците трудно се справяли със сложните знаци и се четяло бавно. Луи Брайл жадувал да получава повече знания по всички науки, да чете много книги, да изучава музика. И така се родила у него идеята да създаде релефно писмо за слепи, съставено чрез точкови комбинации. Вложил огромен труд и на 16 годишна възраст вече бил направил своето изобретение. Неговото ново писмо трудно си пробивало път. Макар и слепите хора да го одобрявали дълги години писмото не получило признание. След като завършил образованието си, Брайл станал учител в същия кралски институт за слепи деца. Той бил първият сляп органист, назначен в една парижка църква. Луи Брайл бил много отзивчив, услужлив и скромен човек. Винаги помагал на учениците и колегите си с насърчения, съвети и пари, въпреки малките си доходи. През 1835 година Брайл усетил първите симптоми на болестта туберкулоза, от която страда през целия си кратък живот. През 1847 година неговото писмо било демонстрирано в кралския институт и от тогава постепенно започнало да се разпространява по целия свят. Въпреки силно разклатеното си здраве Брайл продължил да учителствува, но на 2 декември 1851 година състоянието му силно се влошава и той умира на 6 януари 1852 година на 43 години. Погребан е в гробищата в Купвреи. През 1952 година по случай 100 години от смъртта на Брайл, тленните му останки са пренесени в пантеона в Париж. Родната му къща е превърната в музей. Уникалното изобретение носи неговото име – брайло-во писмо. То отвори на слепите хора от цял свят прозорец към образованието и науката. Брайловото писмо в наши дни се използва, като за звуковете на различните езици се приспособяват нови комбинации от точки. Брайловата азбука е пренесена в България от Русия през 1906 година: на нея са съставени всички учебници и книги за незрящи на български език. БРАЙЛОВИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ПИСАНЕ Хората с нарушено зрение използват няколко начина за писане на брайлов текст. Първият е с плоча и шило. Самата плоча е с 18 реда, като всеки от тях е с24 кутийки. Писането се извършва от дясно на ляво, тъй като листа, който сме изписали, се изважда от плочата и го обръщаме от другата страна, за да прочетем написания текст. Друг начин за писане е брайловата машина, която има 7 клавиша, но за целта трябва много бързина и техника. А днешните технологии позволяват и нови възможности – брайлови принтери, които са доста скъпи. За съжаление много хора не могат да си позволят този лукс.
Запази като любимо
Сподели това
Изпрати на приятел
Прегледи: 3475 Общо Коментари (0)
![]() Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.
|
















