Байрон

Неделя, 10 Февруари 2008 22:28

Джордж Гордън Байрон, 6-ти барон Байрон, е британски поет, водеща фигура на английския романтизъм.
Злокобните събития, които слагат отпечатък върху съдбата на поета, започват още от самото му раждане на 22 януари 1788 г. Той се появява на бял свят с обърнато наопаки стъпало и до края на живота си обвинява за своя недъг майка си и по-скоро суетата й да носи силно пристегнати корсети, дори по време на бременността си.

Бъдещият майстор на словото израства като куцо и свенливо дете, на което връстниците непрекъснато се подиграват.
През 1801 г. взискателната му майка го изпраща на обучение в "Хароу" с надеждата да обуздае непокорността му. В този период малко неща у него изглеждат изключителни. Той изглеждал просто едно грубо и къдрокосо момче, което се мята между стеснителността и агресията. Директорът на училището Джоузеф Друри описва в спомените си поета като "диво планинско жребче", което има някакъв потенциал. На този етап от живота си обаче Байрон не е настроен да развива своите таланти. Той е запленен от синеоката и грациозна Мери Чауърт, която въплъщава идеала му за красота. Когато се запознават, той е на 15, а тя - на 19 г. Никой от двамата не си прави илюзии за евентуална връзка между тях и дори се твърди, че Байрон е напълно съкрушен, когато разбира мнението на Мери за него. "Какво би могло да ме интересува това куцо момче?!", възкликва тя и се сгодява за един снажен офицер. Това още повече задълбочава комплексите на поета.
Малко по-късно Байрон съумява да изхарчи и малкото богатство, останало от баща му, като се записва да учи в Кеймбридж.
От 1809 г. той е член на Камарата на лордовете. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежния лорд".
Признанието на таланта му идва твърде неочаквано - няколко дни след като публикува "Чайлд Харолд" през 1812 г.
През 1816 г. той напуска Англия завинаги и заживява известно време в Щвейцария, а после и в Италия. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан". От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцкото въстание срещу турците.
Байрон умира на 19 април 1824 г.
Дъщеря му Ада Лъвлейс заедно с известния математик Чарлз Бебидж се посвещава на работа върху първата аналитична машина, първообраз на съвременния компютър. Езикът "Ада" е наречен така в нейна чест.