Източник

Има хора, които си заслужава да познаваш и такива, които предпочиташ никога да не си срещал. С най-интересните хора в живота си се запознаваме случайно...без да го искаме, без да го търсим на всяка цена.

Христо е на 29 години, роден в Габрово, но живее в Плевен. Физически и психически здрав. Първо говорихме за общи познати и психологията. Останах изумена от това с което се занимава и това, за което мечтае – едно от основните му занимания в България е да помага на хора с увреждания, главно в Плевен. Направил обща Skype връзка на такива хора от цяла България, с които контактува. Разработва общ сайт, в който да се представя живота на хората с увреждания. Така хората с проблеми и техните близки, имат възможност да се запознават и да общуват помежду си, да споделят тревогите и радостите си. Да се представят такива, каквито са, без притеснения, просто, защото няма от какво. Една от основните цели в живота му е да помога на колкото се може повече хора да постигнат мечтите си и да ги мотивира, за да го направят. Той дори организира бънджи скокове за хора в инвалидни колички... вярно е, че мечтите нямат граници...Човек наистина може да лети, стига душата му да е свободна и волята силна. „Разбрах, че в този процес има нещо необикновено и живота ми се подрежда по най-добрия начин”...колко хора на възрастта на Христо мислят така?! За повечето, включвам и себе си, мисълта за собственото оцеляване е по-важна от всичко друго....а не трябва да е така.

Разбрах, че от този човек има какво да се научи и прочетох няколко статии, посветени на него и идейте му. В една от тях го наричат „Бялата лястовица на Плевен”.

В момента сайтът функционира много успешно – регистрирани са 400 потребители, 111 от тях са се представили – с имената, снимките си, причините за регистрацията си, мечтите и болките си. Това, че те имат по специфични нужди, не значи, че са по-малко достойни хора от другите. Те търсят своето си място в света, така че да се чувстват добре. Не им помагаме нито като не говорим за тях, нито като им оказваме прекомерно лицемерно внимание. Имат нужда от коректна подкрепа в точен момент, от разбиране, доверие в тях, даване на възможност да бъдат до нас. Защото животът може да им е взел нещо, но със сигурност им е дал нещо повече от на нас и трябва да им дадем възможността да го развият. Бочели, Бетховен, Петко Стайнов, Фрида Кало, Франклин Рузвелт, Рей Чарлз, Дамян Дамянов?! Щеше ли да бъде светът същия, без тях.....

Защото не е лесно да имаш физически проблем, но много по-страшното е да си душевен инвалид, нечуващ, невиждащ, неразбиращ човека отсреща. А на него понякога му е нужно само твоята усмивка, протегнатата ръка... дори не е нужно да му подаваш нещо... стига му да види, че имаш желание да помогнеш.... А надеждата понякога прави чудеса....Сайтът е на адрес http://network-hv.org.

Автор

Общо Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS