Телесното и поведенческо състояние на човека го инвалидизира само до степентта, до която обществаото, другите хора или самият той определят това състояние като различно, нередно, нежелателно. В социален аспект статута на целевите групи се запечатва от словесен етикет, отчетливи междуличностни реакции, специални техники за лечение, разнородни интервенции и помощни средства от средата, които в голяма степен внушават непривлекателност, некомпетентност, обезценяване... Така се създава специфична среда и поведение, които постепенно и все повече отдалечават хората от целевите групи, включени в проекта от нормалния начин на живот и с течение на времето убеждават всички, че те са наистина цялостно увредени, неспособни и влизат в статута на малцинствени групи. Заедно ще докажем обратното! Човек може да е пълноценен, обичан, полезен и ценен с огромния заряд, който притежава.